Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 201

Задъхан, той легна на земята. Дъждът изми потта от лицето и ръцете му. Джанкарло започна да говори по сателитния телефон, свързан с компютъра му. Мърсър грабна автомата, прехвърли резервните пълнители в чантата си и побегна. Имаше само петнайсет минути, за да освободи Селоме и да отиде при Хабте, а се бе надявал, че ще му остане половин час.

Докато тичаше, се запита дали нямаше да е по-умно, ако бе хванал Джанели и бе използвал живота му като разменна монета, за да освободи останалите еритрейци. Може би щеше да успее, но ако Джанели откажеше да съдейства, което беше твърде възможно, като се имаше предвид психичната му неуравновесеност, или ако бунтовниците започнеха да стрелят, тогава действията на Мърсър щяха да доведат до смъртта на стотина невинни хора. Не, първоначалната му идея беше по-добра. Имате чувството, че няма да победи в пряк сблъсък с Джанели, затова щеше да се крие и да се бие само когато е готов.

Заграждението на жените беше по-малко от лагера за мъжете. Вътре имаше трийсетина жени и девойки, заедно с децата, които бяха твърде малки, за да работят в мината. Мърсър го бе огледал рано сутринта, преди да започне смяната му, и знаеше, че единственото слабо място е входът. Нямаше време да се провре под бодливата тел.

Пазачите бяха разпънали палатка, за да се предпазят от природната стихия и да се уединят за изнасилванията през нощта. Мърсър нямаше възможност да се преоблече или да скрие лицето си, затова направо влезе. Първият суданец, който го забеляза, седеше на дървен стол. Мърсър го удари по челото с приклада на автомата и го повали на земята. Вторият се претърколи на пода до ниската палета, на която спяха, когато Мърсър се обърна, за да повтори атаката. Суданецът нямаше време да вземе оръжието си и без да обръща внимание на вдигнатите му умолително ръце, Мърсър стовари приклада върху главата му. Третият не беше в палатката.

— По дяволите.

Бунтовникът беше или в тоалетната, или в заграждението за жените и избираше жертва за през нощта. Мърсър не можеше да си позволи да губи време да го чака.

Той погледна към лагера на жените, но на десетина крачки не се виждаше нищо от дъжда. Катинарът на портата от бодлива тел беше отключен. Това означаваше, че суданецът е вътре.

В същия миг от отсрещната страна на заграждението се разнесе пронизителен женски писък. Мърсър тръгна по посока на гласа. На земята имаше голяма мушама, под която жените се криеха от дъжда. Мърсър я повдигна, видя два тъмни силуета, боричкащи се в мрака, и насочи оръжието си към по-високия.

Точно преди да забие дулото в бъбрека му, Мърсър осъзна, че по-ниският е мъжът. По-високият човек беше Селоме! Мърсър замахна и заби дулото в гърба на суданеца. Африканецът се изви от болка. Мърсър го хвана повали го на земята и запуши носа и устата му, докато мъжът престана да се съпротивлява.

— Надявам се, че не идвам твърде късно — прошепна той на Селоме.

Тя се успокои.

— Бих казала, че идваш точно навреме.

— Имаме около три минути до срещата с Хабте. Хайде!

Двамата излязоха от заграждението.

— И другите жени ще избягат — убеди го Селоме, докато минаваха край палатката на пазачите. — Ще се опитат да освободят мъжете и ще се разпръснат в хълмовете наоколо.