Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 198

Еритреецът запълзя след първия, използвайки тялото му като щит, и го настигна само за няколко минути, после мина пред него и продължи по-бавно и предпазливо. По бодливата тел останаха парчета от дрехите и плътта му. Той спря само когато краката му се увиха около главата на другаря му. Оставаха му да премине още петдесет сантиметра.

Мърсър не се поколеба и се залови със задачата със същото безстрастие като еритрейците. Промъкна се под първия бежанец и сетне под втория, като им благодари.

Движейки се бавно, Мърсър започна да си проправя път през остатъка от бодливата тел. Ръцете му станаха хлъзгави от кръвта и водата. Дъждът течеше в очите му, затова пълзеше почти слепешката. Едва когато блесна светкавица, той видя колко малко разстояние е изминал. Опита се да ускори ход, но бодливата тел се заби в нокътя на пръста му чак до костта. Болка прониза ръката му, разпространи се до мозъка му, и се наложи да прехапе устни, за да не извика.

Той извади шипа и продължи, като затвори очи от мъчителната болка. Изведнъж ръцете му напипаха празно пространство. Беше стигнал до края на оградата. Извивайки тяло, Мърсър запълзя напред и прошепна на Хабте да го последва. След три минути еритреецът беше до него, промъквайки се със завидна лекота под препятствието.

Хабте се освободи от бодливата тел и помогна на Мърсър да се измъкне. Пороят не спираше.

— Ще ни последват и други — каза Хабте, когато двамата вкусиха свободата за пръв път от няколко седмици. Дъждът изми кръвта от лицата и ръцете им.

— Ако не получат помощ, кръвта им ще изтече.

— Те знаят, че това е цената на свободата.

Мърсър погледна Хабте и видя, че еритреецът казва истината, такава каквато я разбира. Той се запита дали етиопците, окупирали някога тези земи, наистина са вярвали, че ще победят враг с подобна сила на духа.

— Саможертвата им няма да е напразна. Готов ли си?

— Да.

— Ще се срещнем до входа на тунела след… — Мърсър погледна часовника си и се изуми, че е минало толкова много време. — Един час и двайсет минути. Ще можеш ли да направиш всичко?

Хабте се замисли за миг.

— Да. Няма да е лесно, но ще бъда там.

— Ще се видим след малко.

Двамата стиснаха ръце и след няколко секунди изчезнаха в бурята.

Мърсър се вторачи в мрака отвъд миньорския лагер. Лесно можеше да избяга. До сутринта щеше да бъде на няколко километра от долината. Дъждът щеше да заличи следите му и нямаше да могат да го открият. За два дни можеше да се върне в родината си. Знаеше, че похитителите на Хари са израелци, и имаше достатъчно връзки в правителството, за да осигури освобождаването на приятеля си. След седмица двамата можеха да се наслаждават на питие в „При Дребосъка“. Той гневно поклати глава, за да прогони образите от съзнанието си, и отмести поглед от примамливата пустиня.