Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 197

Нито една от жените не бе принудена да сервира храна по време на бурята, но бяха сложили ядене за приключилите смяната работници. Хлябът беше толкова прогизнал, че се процеждаше през пръстите на Мърсър като кал, а казаните с яхнията преливаха от дъждовна вода. Вместо да губи времето си с храна, която и без това беше твърде нервен да яде, той си проправи път до оградения с бодлива тел лагер. На земята бяха прострени големи сини мушами, под които се виждаха безброй изпъкналости. Това бяха хората, сгушили се един до друг, за да се стоплят и защитят. Небето се раздираше от гръмотевици и светкавици, които разтърсваха земята. Но въпреки това Мърсър чу стенанията на ужасените еритрейци.

Трима суданци наблюдаваха бежанците, но когато мина край палатката им, Мърсър видя, че единият вече е заспал, а другите дремят. Времето беше лошо и те не очакваха неприятности.

„Точно така, момчета — помисли си, докато влизаше в заграждението. — Ние сме само овце, легнали си за през нощта. Спете спокойно.“

Еритрейците му бяха запазили ъгъл под мушамата и с жестове го насочиха към мястото. Мърсър се пъхна отдолу и зачака Хабте да изяде пълното с вода ядене. Въпреки адреналинът, който напрягаше тялото му, Мърсър успя да поспи няколко минути, докато Хабте се промъкна до него.

— Можеш да спиш? — учуди се еритреецът.

— Сигурно не се притеснявам много. Ако си грозен като мен, ще спиш много, за да се разхубавиш — пошегува се Мърсър и после стана сериозен. — Взе ли го?

Хабте му показа миньорското чукче, затъкнато в колана му.

— Няма да разберат, че е изчезнало.

— И си осигурил двама помагачи?

— Един. Другият съм аз.

— Забрави, Хабте. Не можем да рискуваме да изпоре-жеш ръцете си. След като излезем от заграждението, ще трябва да вършиш деликатна работа.

Хабте кимна.

— Да. Намерил съм човек, който ще я свърши. Оградата беше направена от бодлива тел, навита във формата на пирамида, широка три метра в основата и висока два метра и половина. Телта бе заплетена толкова стегнато, че препятствието приличаше на десетки хиляди зъби, дълги два сантиметра и половина, които можеха да разкъсват еднакво лесно и дрехи, и плът. Планът на Мърсър беше прост, но изискваше куража на двама бежанци и поносимост към силна болка.

Когато бяха готови, първият бежанец легна по корем и бавно започна да пълзи под бодливата тел. Придвижваше се предпазливо, но щом пъхна ръка в стоманените спирали, се израни и окървави. Мъжът не извика, нито се оплака и не се опита да извади ръката си. Беше взел дрехи от другите миньори, затова беше облечен дебело, за да се предпази, но докато продължаваше да се промъква, платът се разцепи и от раните му бликна кръв, тъмна като кожата му. Дъждът я изми. Еритреецът извика, само когато бодливата тел се заби в лицето му и разкъса плътта до брадичката. Щяха да са необходими няколко шева и щеше да остане белег.

В продължение на десет минути Мърсър, Хабте и един друг бежанец наблюдаваха придвижването му и затаиха дъх, когато мъжът се убоде в слабините. Той извади бодливата тел и прошепна, че не е засегнат важен орган и те въздъхнаха облекчено. Пет минути по-късно се виждаха само босите му крака. Дойде време и вторият бежанец да влезе в бодливата тел.