Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 196

— След три седмици тук няма да останат и десетина живи.

Очите на Джанели заблестяха от гняв.

— Това не ме притеснява. — Той се обърна към Хофмиър, който най-после бе успял да се изправи. — Върви да се погрижат за нараняванията ти и кажи на Дю Тойт да дойде да наблюдава тези маймуни.

Мърсър се върна на работа, като трескаво разсъждаваше. Близкият изток, Южна Африка, бежанците, Селоме, Хабте и Хари. Залогът беше висок и нямаше друг избор, освен да успее.

МИНАТА

Звукът приличаше на биене на барабани, плътен бас, който разтърсваше гърдите на мъжете, излизащи от тунела в края на смяната. Преди да видят изхода, те разпознаха шума. Хората бяха селяни и познаваха кога вали.

Беше осем вечерта и толкова тъмно, че почти нямаше разлика между черния тунел и външния свят. Навън валеше проливен дъжд, същинска завеса, през която едва се забелязваха силуетите на хората. Разговорите бяха невъзможни, докато Мърсър и другите миньори, излизащи от шахтата, се приближаваха към завесата от вода. Внезапната поява на другата смяна беше стряскаща и зловеща.

— Дъждът ще ни помогне ли, или ще ни навреди? — изкрещя Хабте в ухото на Мърсър, за да надвика шума.

Мърсър сви рамене. Беше се съсредоточил върху други неща и не мислеше за бурята. Каза на Селоме да бъде готова два часа, след като смяната им приключи, а в това време двамата с Хабте трябваше да свършат много неща. Когато дойде ред да излязат в поройния дъжд, Мърсър дръпна настрана Хабте. Най-близкият судански пазач се намираше на петстотин метра в тунела, в края на групата миньори, затова не можеше да види и чуе Мърсър и Хабте.

— Готов ли си с всичко, което трябва да направиш? — уморено попита Мърсър. Беше се съвзел, доколкото можа по време на смяната, но пак се чувстваше изтощен. Имаше чувството, че никога няма да се възстанови напълно. Единствената му утеха беше, че Хофмиър не бе счупил ребрата му.

— Да. Ще чакам до тунела. Всичко ще бъде готово.

— Ако не е, това ще бъде най-окаяното бягство в историята — изръмжа Мърсър. — Всички знаят ли какво се очаква от тях?

— Ще разберат, когато настъпи моментът. Онези, с които не можах да говоря днес, като мъжете, влизащи в мината, ще научат от другите. Не се тревожи. Ще бъдат готови.

Мърсър разчиташе на предчувствията си и ако грешеше, Хофмиър и Джанели вероятно щяха да се редуват да го пекат на бавен огън.

— А ти готов ли с всичко, което трябва да направиш? — ухили се Хабте, опитвайки се да разведри мрачното настроение на Мърсър.

— И двамата ще разберем след два часа.

Както Мърсър подозираше, Джанели не бе осигурил палатки за работниците си. Но италианецът, другите бели и суданските бунтовници се бяха настанили в отделни палатки с климатични инсталации и лампи, които блестяха слабо през сребристите струи на дъжда.