Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 195

— Да — отговори Мърсър. — Те знаят с точност колко диаманти са извадени в света не само от мините, собственост на техния консорциум. Ако от неизвестен източник се появят непознати досега диаманти, разузнавателният им отдел ще разбере това и ще го спре, без да подбира средства. Знаеш колко са силни. Имат връзки в най-висшите ешелони в правителствата на Южна Африка и Англия и действат почти безнаказано.

— Именно на това разчитам. Аз съм човекът, който ще им каже за тази мина.

Мърсър отвори широко очи от почуда, като чу това признание, и Джанели се изсмя доволно.

— Нямам нито желание, нито ресурси да се състезавам със синдиката. Те, разбира се, не знаят това. Присъщият недостатък на всеки монопол е страхът от конкуренция и онова, което са готови да направят, за да запазят върховенството си, е изумително.

Мърсър най-после разбра.

— Ще блъфираш, така ли?

— Не съвсем. Ще им покажа диамантите, които намерихме, за да видят, че намеренията ми са сериозни. Когато им дам кофа скъпоценни камъни, които няма да могат да проследят, те ще разберат, че в играта има нов участник. Не знам дали ще пожелаят да ми платят повече, за да разберат къде се намира мината или за да престана да я експлоатирам, но и в двата случая ще искат да я контролират. Смятай действията ми за изнудване. Ще използвам алчността им срещу тях.

Мърсър си придаде безразличен вид, но трябваше да признае, че планът беше изискан, прост и гениален. Джанели щеше да изкара милиарди. От Диамантения синдикат нямаше да знаят, че той всъщност не притежава мината, докато не му платяха.

— И какво ще стане, когато действията ти принудят картела да вдигнат цената на диамантите в целия свят, за да ти платят, и съсипят икономиката на Южна Африка?

— На кого му пука? Какво от това, че пъпчивите момчета ще трябва да платят няколко хиляди долара повече за годежни пръстени за тъпите си приятелки? А що се отнася до Южна Африка, надявам се, че тази страна ще се разпадне и белите отново ще поемат контрола. Направих много пари там, преди да дадат властта на чернилките. От една страна, исках да възстановя репутацията на чичо ми във фамилната история като истински гений, какъвто е бил, но от друга, не бих похарчил толкова много пари, без да получа компенсация.

Мърсър знаеше, че крехката демокрация на Южна Африка няма да понесе сътресението, когато десетки хиляди души останат без работа. Анархията щеше да вилнее, докато хората щяха да се борят да оцелеят.

— Болно копеле. Играеш си с живота на хората.

— Това е най-евтината стока в света.

— Колко още искаш? Сигурно имаш две хиляди карата, а се говори и за огромен диамант. Защо караш тези хора да работят?

— Колкото повече скъпоценни камъни покажа на синдиката, толкова повече ще ми платят, за да ме изкарат от диамантената индустрия. Сигурно се досещаш, че вървя по опънато въже между нуждата ми от диаманти и риска да бъда разкрит. Благодарение на теб работоспособността на миньорите не е намаляла, затова ще остана малко по-дълго, и за да те мотивирам, ще ти предложа споразумение. В края, да речем, на третата седмица, ако не бъда принуден да замина преждевременно, ще сключа сделката си в Лондон. Преговорите едва ли ще продължат повече от няколко минути. Щом приключат, ще заповядам да освободят бежанците. След като продам онова, което знам за мината, информацията вече няма да е ценна и те ще бъдат свободни да кажат на когото искат. Справедливо ли ти се струва?