Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 185

Мърсър бе чувал за Джанели. Името беше синоним на европейски финанси, датиращи от векове, известно почти колкото Ротшилд. Не си спомняше колко войни в Европа е финансирала фамилията Джанели, но голяма част от богаството им бе омърсена с кръвта на хиляди хора. Спомняше си обаче, че те бяха замесени във фашисткото движение през двайсетте и трийсетте години на миналото столетие, а след Втората световна война бяха преминали под закрилата на Съединените щати заради силния си антикомунизъм. Мърсър знаеше малко за сегашния глава на династията, само бе наясно, че амбицията, която бе направила фамилията толкова могъща, тече и във вените на Джанкарло Джанели.

Керванът влезе в Долината на мъртвите деца късно сутринта. Те минаха край отворената шахта, изкопана от предшественика на Джанели, и се отправиха към древната мина. Когато спряха, единият от пазачите надигна брезента над ремаркето, скочи на земята и насочи автомата си към Мърсър, който също слезе. Мърсър бе загубил представа колко дни бе отсъствал от мината, но се стъписа от извършената работа.

След няколко минути слухът му се приспособи към пронизителните звуци на работната площадка. Освен големите генератори, които бръмчаха близо до мината, Джанели бе докарал два булдозера, няколко багера, багера на Мърсър и сонда за изваждане на проби от недрата на земята. Шумът на машините отекваше в оградената от планини долина и пронизваше мръсния въздух. Мърсър видя петдесетина африканци, еритрейските бежанци, които копаеха с лопати и кирки и изсипваха пръстта и камъните в тръстикови кошове.

Направо не можеше да повярва колко много работа са свършили. Планината, която заедно с Хабте бяха взривили, беше изгребана с машини и изнесена с кошове от африканците. Мината, за която бе говорил отец Ефраим, беше отворена. Тъмната шахта беше достатъчно широка, за да може багерът да копае в земята и да се връща с препълнена кофа. Шофьорът изсипваше пръстта и камъните и група мъже започваха да пълнят с ръце кошовете, а после ги слагаха на главите си и ги изнасяха от района.

Мърсър се замисли за тежката техника, която скоро щеше да пристигне, наета и закупена от него от името на еритрейското правителство. Само големият хидравличен багер можеше да премести същото количество пръст за около час. Подвигът на еритрейците беше невероятен.

Пазачът го сръга с автомата си да го насочи към входа на мината, където чакаше Джанели. Един от бунтовниците, ядосан от бавното придвижване на еритреец, повали работника на земята. Тежкият кош с камъни падна върху гърдите му, докато човекът лежеше безпомощно на пясъка. Суданецът ритна няколко пъти бежанеца и после се обърна, за да продължи да наблюдава останалите. Никой от другите еритреици не се притече на помощ на сънародника си. Всички мислеха за собственото си оцеляване.