Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 184

— Хайде, докторе, стреляй. Никой от нас няма да спечели нищо, ако стоим със скръстени ръце.

Ефраим едва си поемаше въздух и лицето му бе придобило неестествен сивкав оттенък. Той притискаше с ръце раната в корема си, а през пръстите му струеше кръв.

— Тук има десетина монаси — продължи Джанели. — Давам ти думата си, че няма да живеят и пет секунди, след като ме убиеш.

Той бе изиграл финала толкова бързо, че Мърсър нямаше избор. Можеше да застреля италианеца, но после щяха да убият него и Селоме и нямаше да спечели нищо. Или можеше да спусне оръжието и да се надява на друга удобна възможност. От самото начало имаше чувството, че е една крачка назад от другите играчи, и сега отново изоставаше.

Махди се усмихна презрително, когато Мърсър отдалечи оръжието си от Джанели, показвайки, че не би имал нищо против самоубийствена престрелка. Селоме пусна пистолета, който изтрака на пода. Тя седна до Ефраим и сложи главата му на коленете си. Джанкарло Джанели не спря Мърсър, който отиде при нея. Единият от суданците взе пистолета на Селоме и автомата на Мърсър.

— Съжалявам — прошепна Мърсър на умиращия монах, съзнавайки колко безполезно прозвуча извинението му.

Ефраим губеше битката със смъртта. Той заговори и от устата му бликна кръв.

— Децата — преведе Селоме, — които са умрели в мина-та, са били убити от ж-ж-ж…

Последната му дума не се чу ясно.

— Какво каза?

— Не съм сигурна. Сякаш каза, че децата са били убити от жестокост.

— Тази нощ загубихме достатъчно време — рече Джанкарло и Махди и един друг бунтовник дръпнаха Селоме и Мърсър и ги изправиха на крака. — Докторе, търсим те от няколко дни. Трябва да отговориш на няколко въпроса за старата мина.

Мърсър предположи, че италианецът е довършил работата, която двамата с Хабте бяха започнали. Чужденецът бе отворил мината на цар Соломон, но вероятно не знаеше какво е намерил. Това беше единственото предимство на Мърсър, ако се надяваше да попречи на Ле-вин. Знаеше, че ако иска да запази живота на Селоме и своя собствен, ще трябва да се представи като незаменим.

— Ще ти кажа каквото искаш — рече той.

— Знам.

— Но първо ми кажи кой си.

— Името ми е Джанкарло Джанели и чичо ми е отворил тази ялова шахта, която си открил. — Джанели поклати глава. — Горкият Енрико е знаел, че в околността има диаманти, но очевидно е сбъркал с няколко километра и е изкопал тунел на друго място. Но някой отдавна е открил залежите от кимберлит и съдейки по дълбочината, която изследвахме, преди да тръгнем да те търсим, е разработвал мината много години. А сега е време да продължа нещата, да поправя грешката на чичо ми и ти, докторе, ще ми помогнеш.

Мърсър разбра какво бе искал да каже отец Ефраим за децата, убити от жестокостта. Той я усещаше във всяка клетка на Джанкарло Джанели. Жестокостта, за която монахът говореше, се дължеше на безграничната алчност на италианската фамилия.

ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА

Отговорите на десетки въпроси, въртящи се в съзнанието на Мърсър, трябваше да почакат, докато колоната от камионите на Джанкарло Джанели пристигнеше в мината. Мърсър седеше в задната част на един от камионите. Пазеха го шестима въоръжени до зъби суданци. Селоме беше на задната седалка на друг камион, заедно с Джанели. Мърсър се надяваше, че близостта и до италианеца е за да я предпази от сладострастните намерения на бунтовниците, а не от плътските помисли на магната.