Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 186

Робството се бе завърнало.

— Какво ще кажеш, докторе? Внушителна работа, нали? — извика Джанели. До него стоеше Селоме и друг бял мъж, едър, с широки рамене и голям корем.

— Да, сигурен съм, че на профсъюзите ще им е трудно да наберат нови членове от работниците ти.

Джанели се засмя.

— Запознай се с Джопи Хофмиър, надзирателя ми. Джопи, това е Филип Мърсър, известният американски минен инженер.

Нито един от двамата мъже не протегна ръка, но изражението на Хофмиър издаде факта, че е чувал за Мърсър. В присвитите му очи се четеше уважение.

— Преди да ми кажеш какво знаеш за мината — весело каза Джанели, — може да ти покажа района. И аз съм любопитен да видя какво е било направено, докато ме нямаше.

Входът на мината беше висок и широк два метра. Покривът на багера остърга неравния каменен таван, когато машината се появи от квадратния отвор. Джопи каза нещо на шофьора и човекът изключи двигателя. Един от суданските пазачи даде миньорски каски на Джанели и на Хофмиър, но не и на Мърсър и на Селоме.

— Успяхме да извадим още двайсет кубически метра от покриващия пласт върху рудните залежи от шахтата — докладва Джопи на Джанели. — Но колкото по-надъл-боко проникваме в планината, толкова по-труден за работа е материалът. Сякаш онзи, който е затворил мината, е искал да бъде сигурен, че никога повече няма да бъде отворена. Скоро ще се наложи да взривим някои от скалите и втърдилата се пръст.

— Има ли промяна в посоката или наклона? Намерихте ли разклонения или галерии?

— Посоката е права като конец и наклонът е петнайсет градуса. Мисля да изчакам и да те оставя сам да видиш останалото.

Щом влязоха шест-седем метра навътре в шахтата, Хофмиър и Джанели запалиха лампите на каските си. Светлината проряза мрака, но въпреки това тунелът остана потискащо тъмен, а въздухът — тежък и замърсен от отходните газове на багера. Таванът беше нисък и принуди Мърсър да се наведе, докато двамата със Селоме вървяха след италианеца и миньора от Южна Африка. Следваха ги двама суданци с пистолети.

Повървяха още петнайсет минути. Мърсър изчисли, че тунелът е дълъг най-малко два километра и половина. Докато Хофмиър и Джанели крачеха целенасочено, Мърсър разглеждаше скалните стени и тавана на светлината на подскачащите фенери на пазачите, като спираше, когато забележеше нещо интересно, и ускоряваше крачка само когато бунтовниците го сръгваха с оръжията си.

— Какво търсиш? — прошепна Селоме.

— Път за бягство — загадъчно отговори той. Селоме се обърна, но видя само безкраен тунел от еднообразни скали.

Тунелът свършваше със скален перваз, който гледаше към пода на пещера, огромно сводество пространство, създадено преди векове от естествения процес на образуването на рудната жила от кимберлит. Разтопената магма, изригнала от недрата на земята, се бе издигнала до това ниво, а после бе изстинала и се бе втърдила. Диамантената жила, врязваща се в широкия деветдесет метра свод, се бе слегнала с течение на времето, снишавайки тавана, който беше на петнайсетина метра над главите им. Това беше работната галерия на древната мина и подът носеше белезите на ненаситния апетит на човека за диаманти.