Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 187

Близо до мястото, където тунелът влизаше в пещерата, бръмчеше генератор, зареждайки халогенни лампи, монтирани на триножници, които осветяваха почти всеки квадратен сантиметър от пещерата. Първите миньори бяха разделили пода на квадрати, вероятно за да следят по-добре напредъка на работата на робите. Някои секции бяха изкопани по-надълбоко от други, затова подът приличаше на триизмерна шахматна дъска. Мърсър нямаше представа колко тонове руда са извадени от пещерата, но беше сигурен, че някога всичко е представлявало солидна скала. Започваше обаче да се съмнява в твърдението на отец Ефраим, че мината е била експлоатирана четиристотин години.

— Господи! Синкавата почва! — хлъцна Джанкарло и погледна Хофмиър, търсейки потвърждение.

Едрият южноафриканец кимна.

Подът със синкав оттенък бе съставен от твърд кимберлит. Нямаше начин да се установи какво е съотношението между кимберлита и диамантите, докато не се анализират проби, но можеше да се каже, че стоят върху цяло състояние. Мърсър се замисли за разтрошените проби кимберлит, които бе открил малко преди да тръгне към манастира, и колко старателно бе обработен, за да се извлече всеки възможен карат. Това беше убедително доказателство за стойността на мината. Приказно богатство, което принадлежеше на народа на Еритрея. Освен всичко друго, Мърсър знаеше, че ако не направи нещо, богатството ще отиде в ръцете на Джанели. Полагайки неимоверни усилия, той прикри гнева си зад каменно изражение.

— Открихме го онзи ден. Накарах работниците доста да се поизпотят, за да разчистят пещерата, преди да дойдете. — Гласът на Хофмиър наруши почудата и изумлението, които Джанели очевидно изпитваше, виждайки за пръв път залежите. — Онзи, който е работил тук, се е потрудил добре, за да я запълни. Наложи се да използваме експлозиви, за да взривим отсрещната страна.

— На каква дълбочина са отвесните шахти от работната галерия на тунела? — попита Мърсър.

— Накарах неколцина негри да копаят в едната и още не са стигнали до дъното, след като извадиха десет кубически метра покриващ пласт.

— Диамантена жила в кимберлита?

— И аз мисля така — съгласи се Хофмиър. — Навремето трябва да са попаднали на изключително богат сектор с диаманти и са копали като луди.

— Това е по-хубаво от всичко, на което се бях надявал — развълнувано каза Джанели, после се обърна към Мърсър. — А сега, кажи ми какво знаеш за тази мина.

Мърсър усети, че Селоме се вцепени. И той не желаеше да казва нищо на италианеца, но знаеше, че трябва да го направи, ако иска да останат живи.

— Мината е разкрита преди около три хиляди години.

— Не ставай смешен — избухна Хофмиър. — Погледни това място. Само машини биха могли да изкопаят такива дълбоки тунели. Пещерата не може да е на повече от сто години.

— Уверявам те, че мината е древна. — Мърсър се усмихна презрително, докато гледаше Хофмиър. „Продължавай да показваш невежеството си, тъпо копеле.“ — Преди да тръгна към манастира, открих каменен чук. Беше много нащърбен и изглеждаше така, сякаш е бил изхвърлен заедно с отпадъците от рудата. Ще го намериш в кожената чанта в палатката ми. Съмнявам се, че миньори с достъп до машини биха използвали сечива от каменната ера. Нещо повече, погледни самия тунел. Бил е изкопан с техника, датираща от хилядолетия. Съдейки по структурата на стените и тавана, пробиването на тунела трябва да е било адски трудно. Ако се вгледаш отблизо, ще видиш пукнатини, направени, когато първите миньори са палели огньове, за да нагряват скалите и после са ги заливали с вода и оцетна киселина. Топлинният шок е разтрошавал камъка и им е позволявал да изнесат отломките. Няма да се изненадам, ако всеки метър от тази шахта и представлявал еднодневна работа. Предполагам, че са им били необходими двайсет и пет години за изкопаването само на този тунел.