Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 183

Въпреки всичко оставаше въпросът откъде суданците и италианският им поддръжник знаеха за идването на Мърсър в Еритрея и за целта на посещението му, но отговорът трябваше да почака.

След като направиха широк кръг, Мърсър поведе Селоме обратно към манастира. Той приклекна, когато се приближиха, и огледа задната част на сградата, търсейки пазачи, но не видя никого. Двамата пробягаха последните сто метра. Разкопаната градина на монасите заглуши звука от стъпките им. Само за секунда Мърсър намери прозорец с незатворен капак, повдигна Селоме, за да й помогне да се прехвърли вътре, и влезе след нея.

Намираха се в монашеска килия, подобна на онази, в която Мърсър за пръв път бе дошъл в съзнание, със същото обикновено дървено легло, бюро и задължителното разпятие. Той открехна вратата и се ослуша. В манастира отекваха гласове, гневни викове и от време на време стенания, сякаш удряха някого. Звуците не се чуваха ясно, но Мърсър разбра, че мъжете говорят на италиански, и направи знак на Селоме да се приближи до него, за да слуша. — Разбираш ли какво казват?

Тя се съсредоточи и прибра косите си зад ушите, за да чува по-добре.

— Разпитват за нас отец Ефраим. Питат го къде сме. Мъжът говори с венециански акцент и ми се струва, че ще постигне своето. Удрят друг монах всеки път, когато Ефраим каже, че не знае къде сме отишли. Какво ще правим?

Изражението му съответсваше на отчаяния поглед в очите на Селоме. Не можеха да позволят разпитът да продължи. Тази вечер вече беше убит един монах.

— Ще трябва да ме прикриваш. Върви близо до мен. — Мърсър отвори вратата, преди Селоме да успее да каже нещо.

Внезапната му поява в коридора стресна суданеца, който минаваше оттам. Мърсър реагира инстинктивно и го удари с приклада на автомата. Дървото разби челюстта на бунтовника. Кръвта му изпръска стената. Преди изпадналият в безсъзнание мъж да се свлече на земята, Мърсър пристъпи към действие и влезе в трапезарията, следван от Селоме.

Отец Ефраим се бе навел над прострян на пода монах, около когото имаше локва кръв. До стената бяха наредени трима други монаси, пазени от неколцина бунтовници. Италианецът стоеше до вратата. Мърсър вдигна автомата, сграбчи италианеца за косата и заби дулото в кръста му, принуждавайки го да коленичи.

— Махди! — извика италианецът.

Един от суданците насочи пистолета си към главата на Мърсър и освободи предпазителя.

— Селоме! — изкрещя Мърсър и агентката влезе в стаята, хладнокръвно прицелвайки се в Махди. — Насочат ли още едно оръжие към мен, вътрешностите ти ще украсят стените, приятел.

Мърсър подозираше, че италианецът говори английски, но завъртя дулото на автомата в гърба му, за да покаже, че намеренията му са сериозни.

— Мисля, че това се нарича безизходно положение, нали? — небрежно подхвърли Джанкарло Джанели. В гласа му нямаше и следа от страх. — Нека сложа край на това, доктор Мърсър.

Отекна изстрел и отец Ефраим политна към стената. От пистолета, който Джанели държеше пред себе си, скрит от погледа на Мърсър, се разнесе тънка струйка дим.