Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 182

Озадачен, Мърсър гледаше, докато белият мъж разговаряше с един от чернокожите и чакаше заповедите му да бъдат преведени на другите. Неколцина мъже скочиха в камионите и потеглиха. Мърсър предположи, че се отправят към основата на скалата, за да се опитат да ги проследят. Белият и няколко бунтовници влязоха в манастира, бутайки монасите пред себе си. Друг суданец се приближи до скалата и огледа местността с мощно фенерче, надявайки се да забележи плячката. Той се обърна и тръгна към мястото, където се криеха Мърсър и Селоме. Беше въпрос само на няколко минути да ги намери, спотаени в мрака.

Мърсър долепи устни до ухото на Селоме. Шепотът му беше почти недоловим.

— Стой тук.

Той се запромъква напред, за да скъси разстоянието между приближаващия се суданец, и после се вмъкна в плитката вдлъбнатина. Острото геоложко чукче беше в дясната му ръка, а автоматът — под тялото. Устата му пресъхна, докато бунтовникът крачеше към него.

Лъчът на фенерчето осветяваше напосоки земята. Мърсър знаеше, че ако терористът го насочи към него, ще трябва да се предаде. Но африканецът изглеждаше по-заинтригуван какво има под ръба на скалата. Суданецът беше на десет крачки, когато Мърсър пристъпи към действие. Той приклекна и после хукна напред. Стреснатият бунтовник не успя да реагира. Мърсър го уби с един-единствен светкавичен удар на чукчето, без да се чуе и звук.

После се върна при Селоме и двамата заобиколиха манастира, за да се приближат от по-малко вероятна посока. Ако белият мъж беше израелски агент, това означаваше, че те са загърбили различията си със суданците и са съюзили силите си. Мърсър не искаше да мисли за тази вероятност.

„Ами ако той е човекът с парите, който поддържа бунтовниците и финансира операциите им?“ Внезапно се сети какъв е отговорът. „Италианец!“ Някой, свързан с мината, която Мърсър бе изследвал, и идваше, за да продължи работата. Но на италианец, свързан с колониалното минало на Еритрия, никога нямаше да бъде разрешено да се върне в страната. Използването на судански наемници обаче би му позволило тайно да разработи старата мина, без пряко да се замесва. „По дяволите, заведох ги право в мината и им осигурих работна ръка.“

Той се замисли за африканеца, който бе открил огън на летището в Рим. Стрелецът навярно работеше за италианеца. Суданецът явно бе видял, че израелският агент следи Мърсър, бе решил, че е заплаха за живота на геолога, и го бе убил. Това трябва да бе сложило началото на борбата между суданците и израелците, битка, която бе продължила извън хотелската стая на Мърсър в Асмара.