Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 181

На четири-пет метра от върха той хвана Селоме за крака.

— Наведи се. Мина над нея, за да поеме водачеството, и видя, че нападателят чака в началото на ерозиралата вдлъбнатина и е насочил автомата. Ако искаше, мъжът можеше да ги застреля, но Мърсър подозираше, че заповедите му са да ги залови. Човекът нарочно не улучи Мърсър с камъните. Мърсър бе подготвен и за подобна случайност, затова се бе изкатерил достатъчно далеч от манастира, та да попречи на пазача да извика подкрепление. Ако искаше подкрепа, суданският бунтовник щеше да бъде принуден да изтича до манастира, предоставяйки възможност на Мърсър и Селоме да избягат.

— Стой наведена и се дръж — прошепна Мърсър. Той се катереше по стръмното дефиле като машина.

Искаше му се да може да използва пистолета на Селоме, но изстрелът би предупредил всеки в радиус от километър и половина. Беше готов да прибегне до отчаян план. Светлината беше оскъдна и той незабелязано се приближи до суданеца, който долови опасността, когато вече беше късно.

Преди да излезе от пещерата, Мърсър бе завързал геоложко чукче за найлоново въже, дълго пет метра, и го държеше навито под мишницата си. Дръжката се подаваше от разкопчаната му риза. Ъгълът беше почти невъзможен, но той извади чукчето и го хвърли, като държеше свободния край на въжето. Найлоновото въже се уви около врата на терориста и го наклони назад. Чукчето се върна в лявата ръка на Мърсър. Той го дръпна с всичка сила, поваляйки мъжа. Пусна въжето и суданецът тупна в клисурата на няколко крачки от Селоме. Африканецът отскочи веднъж и после прелетя край нея, претърколи се в пукнатината и падна в празното пространство. Викът му продължи по-малко от две секунди.

Автоматът му се бе заклещил зад скалата на няколко метра от Мърсър.

Той изчака няколко минути, но не чу звук и когато надникна от върха на скалата, не видя нищо освен пустинята. Селоме се приближи до него.

— А сега какво?

— Опасявам се, че планът ми беше дотук — призна Мърсър и даде пистолета, задържайки автомата, после пъхна чукчето в колана си.

В далечината подобните на крепост стени на манастира бяха осветени от фаровете на няколко превозни средства. От време на време пред тях преминаваше фигура и хвърляше сянка върху сградата. Доколкото виждаше, имаше три камиона и Мърсър пресметна, че в манастира са дошли най-малко десетина терористи. Автоматът АК — 47 побираше трийсет патрона и Мърсър трябваше да се възползва от всеки от тях.

— Предлагам да се промъкнем до тях и да ги убием.

— Мърсър, веднага щом стреляме, те ще ще хукнат да ни гонят — напомни му Селоме.

— Каквото и да правим, трябва да се приближим. Той я поведе по ръба на скалата, прикривайки се зад неравния перваз. На трийсет метра от манастира те видяха най-малко десет въоръжени суданци, които обикаляха около камионите. До стената бяха наредени неколцина монаси. Лицата им блестяха от пот, а очите им бяха широко отворени и уплашени на светлината на фаровете. Мърсър наблюдава няколко минути, очаквайки да види какво ще стане, макар че вече знаеше. Изведнъж бунтовниците застанаха неподвижно. В кръга от светлина влязоха четирима мъже. Трима от тях носеха оръжия. Четвъртият не беше въоръжен и крачеше, размахвайки ръце, с отпуснатата походка на роден водач. Той беше бял. „Някой от хората на Левин?“ — запита се Мърсър.