Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 180

— Как се представям?

— Чудесно.

— И ти не си зле. — Селоме го целуна. — Готов ли си?

— И още как — отговори той, насърчен от решителността й. — Движи се надясно. На около два метра над нас има тънък каменен ръб. Ще бъде трудно до стигнем дотам, но после ще вървим по него, докато се доберем до друга отвесна пукнатина.

Тя погледна нагоре, за да види онова, което Мърсър описваше, но скалата й пречеше.

— Ще трябва да ми се довериш.

Селоме подпря ръце на скалата, пъхна крак в малката вдлъбнатина и се повдигна. Мърсър чу как ноктите й се вкопчиха в камъка, и сърцето му засили ритъма си, защото се опасяваше, че тя ще се паникьоса. Единствените звуци, които се чуваха, бяха шепотът на ветреца, учестеното дишане на Селоме и шумоленето на дрехите й по камъка.

— Стигнах до ръба — задъхано прошепна тя.

Мърсър я последва и видя, че сгрешил в изчисленията си. От земята изглеждаше така, сякаш тесният скален перваз продължава още десетина метра по следващата пукнатина, но само след шейсет сантиметра ръбът се стесняваше и се превръщаше в тъмна ивица, която след около метър изчезваше, а после отново се появявяше.

На шест-седем метра над тях той не видя нищо освен гладка като стъкло каменна повърхност. Не можеха да се изкатерят оттам, а да слязат беше невъзможно.

— Какво ще правим? — попита Селоме, разгадавайки изражението в очите му.

Мърсър се замисли.

— Ще трябва да скочим на следващия скален перваз. Виждаш ли онази изпъкналост на височината на гърдите ни там, където первазът изчезва? Ще трябва да се наведеш, да се хванеш за нея с лявата си ръка и да се прехвърлиш. Достатъчно си висока, затова петите ти ще стъпят на отсрещната страна.

— За нищо на света! — извика тя.

— Ако имаш по-добро предложение, готов съм да го чуя.

Тя се огледа. Каменната издатина, която Мърсър бе видял, беше колкото юмрук и се подаваше от скалата на не повече от десет сантиметра, но можеха да се задържат на нея, за да се прехвърлят до остатъка от скалния перваз.

Селоме допря рамо до скалата, вторачи се в изпъкналия камък, вместо в двайсетте метра празно пространство отдолу, протегна ръка и се хвана. Без да си позволи дори секунда размисъл, тя прехвърли тежестта си върху ръката си, докато тялото й се изви назад. Сетне леко отскочи и се залюля. Десният и крак стъпи на скалния перваз и Селоме бързо премести тежестта си върху него, държейки се за скалата. Тя пусна издатината и се усмихна на Мърсър.

Той отвърна на усмивката и и се приготви да повтори подвига и, когато край главата му прелетя камък. Мърсър погледна нагоре и видя тъмен силует, очертан на фона на нощното небе. В ръката на мъжа имаше още един камък, а на рамото му бе преметнат автомат. Човекът видя, че Мърсър го гледа, направи му знак да се качи и го подразни, като подхвърли камъка от едната в другата си ръка. Мърсър скочи към каменната издатина, описвайки дъга във въздуха.

Мъжът закъсня. Мърсър скочи на тесния скален перваз, точно когато камъкът прелетя зад него, и бутна Селоме напред. Следващата отвесна вдлъбнатина беше широка и завиваше в скалата. Щом се изкатериха достатъчно високо, стана възможно да се движат нагоре като по рампа. Нямаше начин да стигнат до върха, без стрелецът отново да ги види, но Мърсър се надяваше, че ще го изненада.