Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 145

— Господин Стоун, за ваше сведение подводницата се приближава към нас със скорост двайсет и три възела.

В отговор Ерик включи допълнителна мощност.

Плаването беше грубо, сякаш седяха на гърба на необязден мустанг. Корабът се разтрисаше толкова силно, че Хуан се зачуди дали бордовете му ще издържат. Всяка вълна се изкачваше на шеметни височини и се стоварваше на палубата с оглушителен тътен. Кабрило никога не беше искал от кораба си толкова много.

— Разстояние?

— Три хиляди и седемстотин метра.

Чуха се радостни възгласи. Въпреки всичко се отдалечаваха от китайците. Хуан потупа любовно пулта за управление.

— Контакт! — извика Линда. — Сонар. Нов обект във водата. Скоростта му е седемдесет възела. Стреляли са! Контакт! Второ торпедо във водата.

— Да вземем мерки! — нареди Кабрило.

Марк Мърфи зашари с пръсти по клавиатурата, за да сътвори магия. Под кила беше спуснат Шумогенератор, който остана привързан за кораба. Устройството издаваше звуци, подобни на тези, които произвеждаше „Орегон“, и беше създадено специално за подмамване на торпеда в погрешна посока.

— Първото торпедо се приближава бързо. Второто забави. Спря на изчакване. — Китайският капитан пазеше второто си торпедо в резерв, в случай че първото пропуснеше. Това беше добра флотска практика. — Разстояние хиляда осемстотин двайсет и осем метра.

По време на битка времето притежава еластичност, която не се подчинява на физичните закони. И най-кратките мигове могат да продължат вечно, а най-дългият период може да мине като миг. На торпедото му трябваха малко повече от две минути, за да преполови разстоянието, но за жените и мъжете в операционния център минаха часове.

— Ако се хванат на примката, това трябва да се случи след около шейсет секунди — съобщи Линда.

Хуан се усети, че напряга мускули, и си наложи да се отпусне.

— Господин Стоун, стоп машини и пълна тишина.

Двигателите равномерно намаляваха обороти и корабът започна да забавя. Трябваше да измине поне километър и половина, за да спре, но не това беше целта на операцията. Те искаха торпедото да се насочи изцяло към примамката, която влачеха в килватера.

— Трийсет секунди — обяви Линда.

— Хайде, бебчо, лапни примката — замоли се Мърф.

Хуан се приведе. На големия екран океанът зад кърмата изглеждаше както винаги черен и заплашителен. В този миг дебел воден стълб изригна от повърхността и се издигна на почти петнайсет метра височина, преди да започне да се срутва обратно.

— Задраскайте едната примамка — изграчи Марк.

— Ерик — заповяда Хуан спокойно, — обърни ни с десетина процента от мощността на движителите. Акустиката ще бъде изкривена за известно време, но ние ще пазим тишина. Оръжейник, отвори външните капаци.

Марк Мърфи отвори капаците на двете торпедни тръби на кораба, докато завиваха, за да обърнат носа по посока на приближаващата подводница.

— Линда, какво прави китаецът?

— Намалил е, за да могат да подслушват, но дълбочината е същата. Второто торпедо още е някъде там.

— Иска да ни чуе как потъваме, преди да изплува — обясни Хуан. — Марк, изпълни желанието му.