Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 124

В трюма, откъдето можеха да спуснат едната от миниподводниците, цареше силно оживление. Масивните врати на кила още бяха затворени, а в басейна за спускане нямаше вода, но въздухът бе изпълнен с мириса на океана.

Около гладката „Номад 1000“ се трупаха техници. Миниподводницата приличаше на умален модел на ядрена подводна лодка. Единствената разлика беше, че на носа й имаше прозрачен плексиглас, който можеше да издържа налягането, а под него висяха ръцете на робот. Командната кула беше висока само половин метър, а зад нея беше вързана голяма надуваема лодка. По време на плаването си към сушата нямаше да се потапят много дълбоко, така че гумената лодка вече беше напомпана.

Цялата им екипировка беше в подводницата и щяха да я пренесат на надуваемата лодка, когато наближат крайбрежието.

Екипът се състоеше от Кабрило, Линда, Линк и Марк Мърфи. Хуан не би имал нищо против да вземе още един стрелец, но искаше групата да е възможно най-малка. Майк Троно щеше да управлява подводницата и да остане на нея, докато другите са на сушата.

Кевин Никсън му махна да отиде при него. Бившият холивудски специалист по специалните ефекти беше началник на онова, което екипажът наричаше „работилницата за магии“. Той отговаряше за маскировката, от която действащите на сушата щяха да имат нужда, както и за осигуряването на документи. Той не беше добър във фалшифицирането, но работилницата разполагаше с двама умели майстори.

— Тези със сигурност ще свършат работа — каза той и му подаде една папка.

Кабрило се зае да разглежда документите. Аржентински лични карти, разрешителни за пътуване и работа. Обаче банкнотите в дебелата пачка бяха истински.

— Както винаги първокласна работа — похвали го Кабрило. — Да се надяваме, че няма да се наложи да ги използваме.

— Акумулаторите са напълно заредени, навигационната и сонарната система са проверени, животоподдържащата система е включена — докладва Троно, когато Хуан се върна. — Ще ми се да можех и аз да дойда.

— Не знаем в какво състояние ще е д-р Райт, затова имам нужда от Линк, ако се наложи да я носим до моторницата.

— Да, но… Нали знаеш какво имам предвид?

Хуан сложи ръка на рамото му.

— Да, зная.

Макс Хенли се приближи и каза:

— Вълнението няма да отслабне, така че може би е време да се гмурнете.

— Дошъл си да ни изпратиш? — попита Кабрило.

— За да съм сигурен, че ще я доведете. Не се шегувах, когато казах, че искам да я поканя на среща. Това е огън жена.

— Бъдещето на любовния ти живот е в сигурни ръце. Това за времето истина ли е?

— Да, за съжаление. Вали като из ведро и няма да спре чак до утре вечер. Ако искаш, може да го отложим.

Спускането на вода и изваждането на подводницата беше достатъчно трудно и при хубаво време, затова Хуан малко се изкуши. Но всяка секунда имаше значение.

— Не. Не и този път.

— Успех — пожела му Макс и се върна да продължи вахтата си в оперативния център.

Кабрило влезе последен през люка в подводницата и завъртя ръкохватката да го затвори, навивайки, докато червената индикаторна светлинка светна зелено. Майк щеше да види същата светлинка на модерния пулт за управление. Секунда по-късно техниците от екипа за спускане на вода използваха мощен портален кран, за да вдигнат подводницата от стойката, и започнаха да пълнят спускателния басейн с вода.