Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 72

— Но тогава защо лъже? — прошепна си той полугласно.

Ако искаше да опази тайните на „Орегон“, прозорецът, който му се отваряше за действия, щеше да бъде твърде тесен. Всъщност, по-скоро полузатворен. Той премисли десетина възможности за времето, през което потърка брадичка с ръка, и взе решение.

— Кормчия, пълен надясно. Трябва да намалим разстоянието между нас и „Пенгуин“. Увеличи скоростта на двадесет възела. Корабният инженер да включи димогенератора. — Когато бяха сами в океана, „Орегон“ плаваше екологично, без да замърсява околната среда, но щом срещнеше други кораби, включваха специален генератор за пушек, за да създадат впечатлението, че корабът е задвижван от обикновени дизелови двигатели.

— Включих го преди няколко минути — докладва помощник-инженерът от задния край на командния център. — Трябваше да го направя още щом ги видяхме, но забравих.

— Няма значение. Съмнявам се, че са забелязали — отговори Хуан, преди да включи микрофона си. — Слоун, говори капитанът на „Орегон“.

— Слушам те, „Орегон“.

Хуан се възхити на хладнокръвието й и се сети за Тори Белинджър, англичанката, която преди няколко месеца беше спасила Японско море. Двете явно имаха един и същ темперамент.

— Завихме, за да ви посрещнем. Кажи на капитана на „Пенгуин“ да мине откъм левия борд, но не подсказвайте, че това е курсът, по който ще поемете. Искам да излъжа яхтата да мине покрай десния ни борд. Разбра ли?

— Ще минем покрай левия ви борд, но едва в последната минута.

— Точно така. Обаче не изчаквайте чак последния момент. Със скоростта, с която се движи, яхната няма да може да направи остър завой, така че се пазете от носовата ни вълна. Ще спуснем трапа, но не се качвайте, докато не ви дам знак. Разбрано?

— Няма да се приближаваме, докато не ни дадете сигнал — повтори Слоун.

— Слоун, нищо лошо няма да ви се случи — каза Хуан и тя долови увереността в гласа му дори през пращенето на радиовръзката. — Това не са първите пирати, с които аз и моят екипаж сме се сблъсквали. — На екрана видя, че въоръжените мъже отново стрелят по „Пенгуин“ с автоматите си, но разстоянието си оставаше голямо за стрелба от толкова нестабилна платформа. Нито един от изстрелите не застраши сериозно лодката, а само засилиха убеждението на Хуан, че постъпват правилно, като защитават Слоун и нейните хора.

— Хали, изпрати няколко души на палубата, за да спуснат въжената стълба. Уепс, приготви се за стрелба с носовата картечница.

— Готов съм.

„Пенгуин“ смело се приближаваше и вече беше на по-малко от деветдесет метра от извисяващия се над него товарен кораб, а яхтата го следваше на стотина метра. Хуан не искаше да използва картечницата, но разбра, че няма да има избор. Лодката щеше да влезе в обсега на яхтата преди той да успее да промъкне „Орегон“ между тях. Точно се готвеше да нареди на оръжейния специалист да даде кратък откос, за да забави яхтата, когато забеляза Слоун да се плъзга към кърмата на „Пенгуин“. Тя показа глава и рамене над косата кърма и започна да стреля, изпразвайки втората цев веднага след първата.