Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 74

„Пенгуин“ се намираше на около тридесет метра от „Орегон“, толкова близо, че камерата на мачтата не можеше да я следи. Специалистът по оръжията превключи на камерата, прикрепена към 30-калибровата носова картечница.

Малката лодка беше засипана с още един залп от автоматчиците на яхтата и ако бяха малко по-далеч, Хуан щеше да зареже първоначалния си план и да издуха яхтата или с картечницата, или с 50-калибровата „Гатлинг“, която продължаваше да следи мишената, въпреки че бе скрита зад металната плоча на стрелковия отвор.

— Сега — прошепна той.

Кабрило не беше включил микрофона си, но капитанът на „Пенгуин“ сякаш го чу. Той завъртя руля докрай наляво, само на петнадесет метра от острия като нож нос на „Орегон“ и лодката се понесе напред по вълната, която корабът вдигна като сърфист.

Кормчията на яхтата също завъртя руля, за да го последва, но смени курса веднага щом осъзна, че се движи прекалено бързо, за да продължи по курса на рибарската лодка. Той щеше да мине покрай десния борд на търговския кораб и да използва по-високата си скорост, за да стигне при кърмата му преди лодката.

— Кормчия — спокойно каза Хуан, — по мой знак искам направляващите дюзи отдясно на кърмата на пълна мощност и щурвала на пълен десен завой. Увеличи скоростта на четиридесет възела. — Хуан натисна няколко клавиша, за да нагласи ъгъла на камерите, и успя да види „Пенгуин“. Трябваше да е сигурен, че няма да я блъснат, когато започнеше да завива. Той прецени професионално скоростта и ъглите с ясното съзнание, че излага живота на хората на риск само за да опази тайната на своя кораб. Яхтата почти беше стигнала на нужното място, а „Пенгуин“ бе на път да излезе от опасната зона, но времето вече изтече.

С няколко натискания на клавиши и леко преместване на джойстика единадесет хилядитонният кораб направи нещо, което никой друг плавателен съд с неговите размери не можеше. Кърмовите направляващи дюзи се събудиха за живот, буквално изтласкаха носа на „Орегон“ през водата, борейки се срещу инерцията на скоростта му и увеличената мощност на магнито-хидродинамичните двигатели, които заработиха на по-високи обороти.

За около секунда яхтата и корабът плаваха успоредно, но в различни посоки, а в следващата „Орегон“ се бе завъртял на четиридесет и пет градуса и вместо да прелети покрай дългия страничен борд, яхтата изведнъж се оказа срещу носа му и двата съда се понесоха един срещу друг със съчетана скорост от шейсет възела. Подобно на кит, който защитава малкото си, Хуан постави кораба между яхтата и лодката. Той хвърли поглед към екрана, на който се виждаше „Пенгуин“. „Орегон“ мина покрай нея, пресече килватера й и я разлюля с вълните, които предизвика с тази маневра.

Кормчията на яхтата се опита да изпревари носа на „Орегон“, сякаш щеше да пресича неохраняван железопътен възел пред идващия влак. Зави ляво на борд и увеличи скоростта, надявайки се да излезе по-бърз от онова, което смяташе за бавен търговски кораб. Ако беше видял как водата завря под кърмата му, щеше да спре двигателите и да започне да се моли да оцелее след сблъсъка с корпуса му.