Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 54

Времето край югозападното крайбрежие на Африка изглежда щеше да остане ясно поне през следващите пет дена.

За разлика от запуснатия му външен вид, когато играеше ролята на алчен офицер на товарен кораб без определено местоназначение, тази сутрин Кабрило беше току-що изкъпан и носеше произведени в Англия джинси, отворена на врата риза „Ейсър и Търнболт“ и мокасини на бос крак. Тъй като хората можеха да видят глезените му, си беше сложил протеза на десния крак, покрита с каучук с телесен цвят, вместо някоя от другите с по-механически вид. Носеше косата си къса, но все пак малко по-дълга от обичайната военна прическа. Въпреки латиноамериканското име и наследство косата му беше почти напълно побеляла — следствие от това, че е бил отгледан в Калифорния и е прекарвал по-голямата част от времето си по плажовете и на сърфа.

Бронираните капаци на илюминаторите бяха вдигнати и каютата се къпеше в естествена светлина. Ламперията от тиково дърво, подовете и таваните светеха прясно полирани. От писалището погледът можеше да стигне до спалнята, изпълнена от масивно легло с четири резбовани на ръка колони, а отвъд нея — до душкабината с мексиканските фаянсови плочки, медното джакузи и голямата мивка. Помещенията ухаеха на мъжествения лосион за след бръснене на Хуан и на кубинските пури „Ла Троя Универсалес“, които от време на време той с удоволствие пушеше.

Обзавеждането беше просто и елегантно и разкриваше смесицата от вкусове на Хуан. На едната стена висеше картина, изобразяваща как „Орегон“ цепи бурни вълни. На другата имаше лавици със стъклени витрини. Там бяха подредени сувенирите, които Хуан беше купувал при пътуванията си: глинена египетска ушабти, каменна купа от времето на Ацтекската империя, молитвена мелничка от Тибет, парче украсена с резба раковина, кукури, извития нож на гурките, гренландска кукла от тюленова кожа, парче необработен смарагд от Колумбия и десетки още други неща. Повечето мебели бяха черни. Вградените в тавана лампи хвърляха дискретно осветление. Подовете бяха покрити с копринени персийски килими в ярки цветове.

Единственото многозначително нещо в помещенията беше пълната липса на фотографии. Местата, където повечето плаващи по моретата мъже държаха снимки на своите жени и деца, в Хуановата кабина бяха празни. Някога той беше женен, но смъртоносната катастрофа, която съпругата му предизвика преди единадесет години, беше дълбоко заровена в него и той отказваше да си спомня за нея.

Кабрило отпи глътка от ароматното кафе „Кона“, забеляза сервиза и се усмихна. Два от факторите, които му позволяваха да наема и задържи най-добрите от американските въоръжени сили и разузнавателни служби, бяха, че плаща много добре и не се стиска за разходите по екипите си. Независимо дали ставаше дума за скъп порцелан в столовата, главни готвачи в камбуза, владеещи тънкостите на „Кордон бльо“, или пари за ремонт, които всеки нов член на екипажа получаваше, за да направи каютата си по свой вкус. Марк Мърфи беше изразходвал по-голямата част от своя бюджет за стереосистема, която можеше да свали ракообразните, полепнали по долния край на корпуса. Линда Рос бе наела нюйоркски вътрешен дизайнер, за да оправи каютата й, а тази на Линк беше спартанска като в казармите на военния флот. Вместо за кабината той похарчи парите за любимия си „Харли-Дейвидсън“, който държеше в трюма.