Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 251

— Гмуркайте се, бебчета, гмуркайте се! — възкликна Ерик Стоун, който седеше на работната станция до тази на Мърф.

Със затаен дъх Макс гледаше главния монитор, който показваше пътя на торпедата. Те минаха на метър и осемдесет от плоското дъно на танкера, а разстоянието между тях самите беше около три и половина метра. Всички в командния център въздъхнаха с облекчение.

— Свали ме там! — изкрещя Хуан и посочи танкера.

Адамс наклони хеликоптера така, че да се гмурне надолу, и каза:

— Не гарантирам, че ще мога да ви прибера. Горивото е на привършване.

— Това няма значение — в гласа на Кабрило звънна гняв.

Хеликоптерът полетя бързо към носа на танкера като сокол, който пикира към плячката си. Шасито му не беше на повече от три метра от палубата — Адамс гонеше Сингър по нея. Хуан вече бе откопчал колана си, готов да изскочи от машината. Той свали автомата и го остави на седалката. При предишния скок автоматът се беше забил болезнено в гърба му. Сега щеше да му бъде още по-трудно.

Сингър сигурно чу хеликоптера, защото погледна нагоре. Очите му се разшириха и той затича още по-бързо. В ръката му имаше някакъв черен предмет, който Хуан разпозна като батерията на детонатора. Сингър свърна надясно, опитвайки да накара преследвачите си да се блъснат в кула от тръби, която се издигаше дванадесет метра над палубата. Той искаше да стигне до релинга, за да изхвърли батерията в морето.

Хуан блъсна вратата навън. Хеликоптерът се движеше най-малко с двадесет километра в час на три метра височина, но въпреки това той скочи.

Стовари се тежко на палубата, претърколи се по горещите метални листове и накрая се спря в стойката на някакъв тръбопровод. Скочи на крака, тялото му сякаш избухна от голямото претоварване, но той хукна с все сили, стиснал пистолета си здраво в ръка.

Сингър го видя да скача от хеликоптера и се затича още по-бързо. Дългите му крака бяха като на газела. Независимо колко силно искаше да хвърли батерията в морето и да довърши своята мисия, мъжът, който го следваше, беше още по-обсебен от своята. Той хвърли поглед през рамо и видя, че с изкривено от ярост лице Кабрило е скъсил разстоянието.

Поредната вълна мина под танкера и корпусът му изстена от натоварването. Цепнатината откъм левия борд се затвори с трясък, когато вълната повдигна кила. Когато тя отмина, пукнатината отново се отвори, още по-голяма от преди. Сингър видя дупката и беше достатъчно далеч от релинга, за да я избегне, когато тя се затвори. Но не съобрази, че щом зине отново, тя ще разкъса с такава лекота палубата.

Опита да я заобиколи и неловко прехвърли тежестта си, но кракът му пропадна и назъбеният ръб раздра непромокаемите панталони и плътта под тях. Батерията изхвръкна от ръката му и се плъзна по палубата. Той изрева от болка, защото и другият му крак пропадна в дупката, и се полюшна над гладката повърхност на валмата, които още се плискаха в резервоара. Грубият метал на палубата разкървави ръцете му, докато се опитваше да се набере и измъкне, преди пукнатината отново да се затвори.