Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 6

Всички притежаваха едно качество, чиято липса бе накарала Клайн да отхвърли доста от потенциалните служители: животът им беше само техен. Имаха малко или никакви роднини, малко отговорности и професионална репутация, която би задоволила и най-строгите изисквания. Това бяха неоценими предимства за човек, изпратен в опасна мисия на хиляди мили далеч от дома.

Клайн затвори папката с доклада, който четеше, свали очилата си и потърка уморените си очи. Възнамеряваше да се прибере у дома, където да го посрещне неговият кокер-шпаньол Бък и с наслада да обърне един пръст малцово уиски, след което да хапне от вечерята, оставена във фурната от прислужницата. Тъкмо се канеше да стане, когато вратата между кабинета му и съседната стая се отвори.

— Натаниъл?

Беше елегантна жена, няколко години по-млада от него, със светли очи и прошарена руса коса, прибрана на кок. Носеше син делови костюм, чиято строгост се подчертаваше от перлена огърлица и филигранна златна гривна.

— Мислех, че си си отишла, Маги.

Маги Темпълтън беше негова секретарка през десетте години, откак работеше в Агенцията за национална сигурност.

— Кога за последен път съм си тръгвала преди теб? — Тя вдигна старателно изскубаните си вежди. — Добре, че не го направих и сега. Ела да видиш нещо.

Клайн я последва в съседната стая — голяма компютърна зала, пълна с монитори, сървъри и периферни устройства, снабдени с най-модерния правителствен софтуер. Клайн се възхити на сръчността и бързината, с която Маги работеше върху клавиатурата. Приличаше на виртуозно изпълнение на концертиращ пианист.

Освен президента единствено Маги Темпълтън беше наясно с какво точно се занимава Приют едно. Тъй като знаеше, че ще има нужда от опитен и сигурен човек за своя дясна ръка, Клайн бе настоял тя да започне работа с групата от самото начало. Маги беше работила за него в Агенцията за национална сигурност и имаше над двадесетгодишен опит като главен администратор в ЦРУ. Но най-важно за Клайн бе, че тя е част от семейството. Маги беше сестра на Джудит, неговата съпруга, която бе починала от рак преди години. Самата Маги бе изстрадала достатъчно: мъжът й, таен агент на ЦРУ, не се завърна от мисия в чужбина. Съдбата беше отредила Маги и Клайн да останат единствените роднини.

Маги почука по екрана с елегантно оформения си нокът.

„ВЕКТОР ШЕСТ.“

Двете думи примигваха в средата на екрана като уличен светофар на безлюдна пресечка в провинциално градче. Клайн усети как косъмчетата по ръцете му настръхват. Отлично знаеше кой е Вектор шест; лицето на мъжа изплува в съзнанието му толкова ясно, сякаш стоеше пред него. В редките случаи, когато се появяваше на екрана на компютъра, кодовото име Вектор шест действаше като предупредителен сигнал за Клайн.

— Да отворя ли съобщението? — спокойно попита Маги.

— Да, ако обичаш…

Тя докосна няколко клавиша и на екрана изникна шифровано съобщение от букви, символи и цифри. Натисна други няколко клавиша, за да активира програмата за разшифроване. След секунди се появи и текстът на съобщението: