Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 8

Вектор шест бе един от многото.

— Нейт?

Клайн обърна поглед към Маги.

— Кой ще отговори на обаждането? — попита тя.

„Добър въпрос…“

Когато излизаше в чужбина, Клайн винаги използваше картата си на служител на Пентагона. Ако трябваше да се среща със свръзка, гледаше да е на обществени и безопасни места. Най-подходящи бяха официалните служби в посолствата на Съединените щати. Но Вектор шест не се намираше в близост до посолство. Беше в движение.

— Смит — каза накрая Клайн. — Моля те, Маги, свържи ме с него.

* * *

Смит сънуваше София, когато дочу настоятелното звънене на телефона. Двамата седяха на брега на река, в сянката на огромни постройки. В далечината се виждаше голям град. Въздухът беше горещ, изпълнен с аромат на розово масло и на София. Кайро… намираха се при пирамидите на Гиза, в покрайнините на Кайро.

Секретната линия…

Смит бързо седна на кушетката, където беше заспал с дрехите, след като се прибра от гробищата. Зад мокрите от дъжда прозорци вятърът стенеше, тъмните облаци се сгъстяваха. Като бивш военен интернист и хирург, работил на бойното поле, Смит бе развил способността да се събужда и разсънва мигновено. Това се бе оказало полезно, когато работеше в ИМИИЗАСАЩ, където често открадваха по малко време за сън между дългите часове изтощителна работа. Щеше отново да му се налага да се възползва от тази способност. Изтощен и измъчван от спомени, се бе прибрал у дома, беше си стоплил супа, после, излегнат на кушетката, се бе заслушал в шума на дъжда и бе задрямал.

Погледна часовника в долния десен ъгъл на монитора: минаваше девет. Беше спал два часа. Само един човек можеше да го търси на тази линия. Каквито и да бяха новините, скоро нямаше да помирише възглавница.

— Добър вечер, господин Клайн.

— Добър вечер и на теб, Джон. Надявам се, че не съм прекъснал вечерята ти.

— Не, сър. Вече хапнах.

— В такъв случай кога можеш да дойдеш във военновъздушна база Андрюс?

Смит пое дълбоко дъх. Клайн обикновено бе спокоен и делови. Рядко говореше така рязко и по същество.

А това означаваше, че нещо се е случило — и то внезапно.

— След около четиридесет и пет минути, сър.

— Добре, Джон, и си вземи багаж за няколко дни — после затвори.

Смит загледа втренчено безмълвната слушалка в ръката си.

— Да, сър.

Сред неизкоренимите навици, добити по време на подготовката му, беше и стягането за път. Смит го правеше машинално: три минути за душ и бръснене; две минути за обличане; още две за последна проверка и прибавяне на едно-две неща към вече приготвената пътна чанта, която стоеше в килера. На излизане включи алармената система, изкара колата си на алеята и затвори металната врата на гаража с дистанционното.

Заради дъжда пътуването до военновъздушна база Андрюс продължи повече от обичайното. Смит не спря пред главния вход, а сви към черния вход за камионите на доставчиците. Пазач, облечен в пончо, разгледа ламинираната му карта за самоличност, провери дали името му фигурира в списъка на персонала и му махна да влезе.

Смит бе излитал много пъти от база Андрюс и я познаваше добре. Не му беше трудно да намери хангара със самолетите на ескадрилата, които в повечето случаи се използваха от офицерите. Остави колата на паркинга, далеч от самолетните писти, извади от нея багажа си и тръгна към огромния хангар.