Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 4

Мегън кимна мрачно.

— Нямаше ме — неопределено каза тя.

София Ръсел и Мегън Олсън бяха израснали в Санта Барбара, заедно бяха ходили на училище, а после и в колежа на Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. След колежа пътищата им се разделиха. София продължи да учи и получи докторска степен по клетъчна и молекулярна биология, а след това започна работа в Института за медицински изследвания на инфекциозните заболявания към Армията на Съединените щати. След като стана магистър по биохимия, Мегън прие пост в Националния институт по здравеопазването. Но само след три години се прехвърли в отдела за медицински изследвания на Световната здравна организация. София получаваше картички от нея от всички краища на света и ги подреждаше в един албум, за да не изгуби следите на пътешестващата си приятелка. Ето че сега Мегън се бе завърнала без предизвестие.

— НАСА — каза тя, за да отговори на неизречения въпрос на Смит. — Уморих се от номадския живот, кандидатствах в школата за космонавти и ме приеха. Сега съм първа в списъка за следващата космическа мисия.

Смит не можа да скрие учудването си.

— София винаги е казвала, че не знае какво да очаква от теб. Честито.

Мегън се усмихна едва забележимо.

— Благодаря. Предполагам, че никой от нас не знае какво да очаква. Ти още ли си в армията, в института?

— Аз съм художник на свободна практика — отговори Смит.

Не беше съвсем вярно, но все пак близо до истината. Той смени темата:

— Ще останеш ли във Вашингтон? Може би ще намерим време да се видим.

Мегън поклати глава.

— С удоволствие, но довечера трябва да се връщам в Хюстън. Все пак не ми се иска да губим връзка, Джон. Още ли живееш в Търмонт?

— Не, продадох къщата. Навява ми твърде много спомени.

На гърба на една визитна картичка той записа адреса си в Бетесда и последния си телефонен номер.

Подаде й картичката и каза:

— Обаждай се.

— Ще се обаждам — отвърна тя. — Пази се, Джон.

— Ти също. Радвам се, че се видяхме, Мегън. Успех в мисията.

Джон Смит излезе на дъжда и потъна във водната пелена. Мегън го проследи с поглед.

„Аз съм художник на свободна практика…“

Никога не си бе представяла Смит като човек без цел и посока в живота. Все още размишляваше над загадъчната му забележка, докато вървеше към гроба на София, а дъждът барабанеше по чадъра й.

ГЛАВА ВТОРА

В Пентагона работят близо двайсет и три хиляди души — военни и цивилни. Помещават се в уникална сграда на площ почти четири хиляди квадратни метра. За всеки, който търси сигурност, анонимност и информация за най-сложните комуникационни системи в света плюс достъп до силовите структури във Вашингтон, по-подходящо място от това не може да се желае.

„Съоръжения под наем“ заема съвсем скромна част от офисите в блок Е на Пентагона. Както се вижда от наименованието му, отделът се занимава с намиране, поддръжка и охрана на сгради и земя за армията — всичко от складовите бази в Сейнт Луис до пространствата на пустинята Невада, използвани за експериментални полигони на въздушните сили. Поради безславното естество на работата в „Съоръжения под наем“ работят повече цивилни, отколкото военни. Идват на работа в девет сутринта, чинно изпълняват задачите си за деня и си тръгват в пет. Събитията от световен мащаб, които приковават колегите им към бюрата дни наред, нямат никакво значение за тях. Повечето от тях харесват този начин на работа.