Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 5

Натаниъл Фредрик Клайн също го харесваше, макар и по съвсем други причини. Офисът му се намираше в самия край на един от коридорите, сгушен между врати с надпис „ЕЛЕКТРИЧЕСКА ИНСТАЛАЦИЯ“ и „ПОДДРЪЖКА“. Само че зад тях нямаше сервизни помещения, а бравите им не се отключваха и с най-съвършената кодова карта. Тези стаи бяха част от тайния офис на Клайн.

На вратата на кабинета му нямаше табелка, само вътрешен номер на Пентагона: 2Е377. Ако някой попиташе за него, малкото му колеги, които го бяха виждали, биха го описали като мъж малко над шестдесетте, среден на ръст, невзрачен, без каквито и да било особени белези, с изключение на дългия нос и очилата с метални рамки. Вероятно някои биха се сетили да споменат строгите му, вечно смачкани костюми, а може би дори навика бегло да се усмихва, докато върви по коридора. Сигурно бяха чували, че понякога викат Клайн при началниците или пред конгресната комисия. Но това лесно се обясняваше с високата му длъжност. Някои може би знаеха също, че му е поверено да се грижи за имотите, от които Пентагонът притежава дял или наема по целия свят. На това можеше да се дължи фактът, че рядко го виждаха да се мярка наоколо. Всъщност не беше лесно да се каже кой е Натаниъл Клайн или с какво се занимава.

В осем часа вечерта Клайн все още седеше на бюрото в скромния си офис, който по нищо не се отличаваше от останалите в крилото. Той го беше доукрасил с няколко лични вещи: карти на света, тъй както са си го представяли картографите през XVI век; антикварен глобус върху поставка и голяма снимка на Земята от Космоса, поставена в рамка.

Макар малцина да го знаеха, но вкусът на Клайн към световните мащаби идваше пряко от настоящата му длъжност: да бъде очи и уши на президента. От своя офис без табелка на вратата той ръководеше организация със свободна структура, известна като Приют Едно. Създадена от президента след ужасяващия проект „Хадес“, Приют едно играеше ролята на предупредителна алармена система и възможност за таен отпор на държавния глава.

Тъй като Приют едно работеше извън обсега на обичайната за военното разузнаване бюрокрация и далеч от зоркия поглед на Конгреса, тя нямаше нито официална организация, нито щаб. Вместо акредитирани оперативни служители Клайн наемаше мъже и жени, които наричаше „променливи числа“ — доказани специалисти в своите области, по някакво стечение на обстоятелствата изпаднали от оборота на обществения живот. Повечето — но със сигурност не всички — притежаваха известна военна подготовка, бяха носители на множество отличия и награди, но поради търкания с началството бяха предпочели да подадат оставка. Имаше и цивилни: бивши следователи — държавни и федерални; лингвисти, говорещи свободно по десетина езика; лекари, обиколили света и свикнали с най-тежки условия на живот. Най-добрите от тях — като полковник Джон Смит — принадлежаха към двата свята.