Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 52

— Вярват в думите на един предател — горчиво каза Лара.

Бяха й необходими двадесет минути, за да извърши проверка и да се увери, че Юрий Данко е изчезнал и че следите му са изгубени.

„Само американците, дявол ги взел, знаят, че е мъртъв!“

— На пръв поглед Данко е предател — съгласи се Киров. — Но нали виждаш каква е неговата дилема: ако беше отишъл при прекия си началник или по-високо в йерархията и се окажеше, че този човек е част от „конспирацията“? Пак щеше да е мъртъв, но ние нямаше да знаем нищо.

Той се загледа през бронирания прозорец в уличните светлини, които профучаваха край тях.

— Повярвай ми, бих искал американците да грешат — тихо каза той. — Най-много от всичко бих искал да докажа на Смит, че охраната на „Биоапарат“ е абсолютно сигурна и че той е станал жертва на дезинформация. Но засега не мога да го направя, затова трябва да приема съмненията му за основателни. Разбираш ли, любов моя?

Тя стисна ръката му.

— По-добре, отколкото си мислиш. В края на краищата, имам предимството да се уча от майстора.

Голямата лимузина мина през Спаската порта на Кремъл, като спря само на поста, където охраната провери самоличността на пътниците. След няколко минути Киров и Телегина влязоха в онази част на Кремъл, където се помещаваше президентският апартамент и личният му работен кабинет.

— По-добре да изчакам тук — каза Телегина, когато спряха в просторното сводесто фоайе, построено от Петър Велики. — Очаквам да получа нова информация за Данко.

— Ще я получиш — Смит ще ни я съобщи — отговори Киров. — Но сега смятам, че е настъпил подходящият момент да се научиш да общуваш с цивилните си началници.

Телегина с мъка прикриваше учудването и трепета си, докогато вървяха след дежурния офицер по двойното стълбище. Той ги въведе в изящно обзаведена библиотека, където край запалена камина седеше човек, загърнат в дебел халат.

— Олег Иванович, надявам се, че имате основателна причина да измъкнете един старец от леглото посред нощ.

С достолепието на патриций Виктор Потренко стана да стисне ръката на Киров.

— Позволете да ви представя моя адютант, лейтенант Лара Телегина — каза Киров.

— Лейтенант Телегина — промърмори Потренко. — Чувал съм добри неща за вас. Заповядайте, седнете.

На Лара й се стори, че Потренко задържа ръката й по-дълго от необходимото. Може би слуховете за седемдесет и пет годишния президент бяха верни — че има слабост към млади жени, особено балерини.

След като седнаха, Потренко продължи:

— А сега ми кажете каква е цялата тази история с „Биоапарат“.

Киров набързо изложи най-важното от разговора си със Смит. В заключение каза:

— Мисля, че трябва да приемем това на сериозно.

— Така ли? — попита Потренко замислен. — Лейтенант Телегина, вие как смятате?

Лара изведнъж разбра, че от следващите й думи зависи цялата й бъдеща кариера. Но също така знаеше, че двамата мъже до нея познават до съвършенство нюансите на гласа и интонацията. Те забелязваха лъжата и двуличието, тъй както сокол — плячката си.

— Боя се, че трябва да застана в ролята на адвокат на дявола, господин президент — каза тя, след което обясни резервите си по отношение на думите на Смит.