Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 53

— Добре казано — похвали я Потренко и се обърна към Киров: — Гледайте да не я изгубите — той направи пауза. — Е, какво ще правим? От една страна, американците нищо не печелят, като всяват ненужна паника. От друга страна, трудно е да приемем, че кражба в такъв мащаб може да се извърши под носа ни — без ние изобщо да разберем.

Потренко стана и пристъпи към камината, за да стопли ръцете си. Сякаш измина цяла вечност, преди да заговори:

— Край Владимир има тренировъчен лагер на специалните части, нали така?

— Така е, господин президент.

— Обадете се на командира и наредете незабавно да постави „Биоапарат“ под карантина. А вие, лейтенант Телегина, и доктор Смит ще отлетите натам рано сутринта. Ако е извършена кражба, ще ме уведомите незабавно. При всички случаи искам подробен доклад за процедурите за сигурност.

— Да, господин президент.

— Олег?

— Господин президент?

— Ако липсва дори грам от вируса на едрата шарка, незабавно уведомете нашите ловци на вируси. След това арестувайте всички в комплекса.

ГЛАВА ДЕВЕТА

След като кацна на летището в Неапол, Питър Хауъл взе такси до доковете, където се качи на кораб с подводни криле за трийсетминутно пътешествие през пролива Месина. През големите прозорци на кораба той видя как от водите постепенно изникна Сицилия: първо се показаха кратерите на Етна, а после и Палермо, сгушен под варовиковата грамада на Монте Пелегрино, която стърчеше насред равно плато на височината на морето.

Основана от гърците, завладявана от римляни, араби, нормани и испанци, Сицилия от векове е била спирка по пътя на войници и наемници. В качеството си на един от тях Питър Хауъл бе посещавал острова и като турист, и като боец. След като слезе от кораба, той тръгна към сърцето на града — Куатро чентри, или Четирите ъгъла. Настани се в малък пансион, който предлагаше храна и квартира и където бе отсядал и преди, далеч от туристическото оживление, но в близост до местата, които трябваше да посети.

По стар навик проучи предварително онези райони на града, където трябваше да отиде. Не се изненада, когато откри, че нищо не се е променило от последното му идване и картата, която бе запечатал в паметта си, му свърши добра работа. Върна се в пансиона и спа до късен следобед. След това отиде до Албергерия — лабиринт от тесни улички в занаятчийския район на Палермо.

Сицилия се славеше с майсторите си на ножове и с качеството на техните изделия, така че за Хауъл не представляваше проблем да намери добре наточен нож с десетинчово острие и дръжка от твърда кожа. Сега, когато се бе снабдил с оръжие, той тръгна към доковете. Районът гъмжеше от таверни и къщи със стаи под наем, за които не се споменаваше в нито един туристически справочник.

Хауъл знаеше, че барът се казва „Ла Претория“, макар че никъде по каменните стени не се виждаше надпис. Той представляваше просторно помещение, претъпкано с хора. По пода имаше дървени стърготини, таванът беше на гредоред. По дългите маси седяха рибари и корабостроители, механици и моряци и пиеха грапа, бира или изстудено сицилианско вино. Облечен в кадифени джинси, стар моряшки пуловер и плетена шапка, Хауъл не привличаше внимание. Той си взе от бара две грапи и ги отнесе на една маса в дъното.