Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 51

— Все още ме безпокои вашият източник — напомни му Киров. — Разберете, докторе. За да направим това, за което ни молите, аз трябва да отида лично при президента. Разбира се, мога да гарантирам за вас. Но ще ми трябва много сериозна причина, за да го събудя. Ако знам името на вашия източник, ако мога да проверя досието му, това до голяма степен ще придаде тежест на всичко, което ми казахте.

Смит се обърна. Знаеше, че може да се стигне дотук: да изтъргува самоличността на Юрий Данко в замяна на сътрудничеството на Киров.

— Човекът има семейство — каза той накрая. — Трябва да ми обещаете, че те няма да пострадат и че ако пожелаят, могат да напуснат страната.

Смит вдигна ръка, за да изпревари отговора на Киров.

— Този човек не беше предател, генерале. Той беше патриот. Обърна се към мен само защото не знаеше до какво ниво се простира конспирацията. Пожертва всичко, което имаше, за да не обвинят Русия, ако нещо се случи.

— Разбирам това — отговори Киров. — Уверявам ви, че семейството му няма да пострада. Нещо повече, единственият човек, с когото ще разговарям, е президентът Потренко. Освен ако не смятате, че и той по някакъв начин е замесен.

— Не вярвам, че случаят е такъв — каза Смит.

— Тогава се споразумяхме. Лара, обади се на дежурния офицер в Кремъл. Кажи му, че е спешно и че пътувам натам.

Той се обърна към Смит.

— А сега ми кажете името, моля.

* * *

— Мисля, че имате голямо доверие на американеца — каза Лара Телегина, когато двамата с Киров влязоха в подземния гараж и тръгнаха към колата му. — Може би прекалено голямо. Ако се окаже лъжец или още по-лошо — провокатор, ще ви се наложи да отговаряте на някои неудобни въпроси.

Киров отвърна на поздрава на шофьора и отстъпи крачка встрани, за да направи път на Лара.

— Неудобни въпроси — повтори той, след като седнаха в колата. — Само това ли?

Тя хвърли поглед към преградата, която отделяше шофьора от пътниците в колата, и се увери, че е вдигната догоре. Подобни навици бяха дълбоко вкоренени у нея, резултат от обучението й във военното разузнаване.

— Знаеш какво имам предвид — каза. — Имаш крайно прогресивни възгледи за военен. С тях си създаваш много врагове.

— Ако под „прогресивен“ разбираш, че искам Русия да влезе в XXI век, тогава се признавам за виновен — отговори Киров. — И ако трябва да се нагърбя с непосилния риск тези възгледи да надделеят срещу неандерталците, които искат да ни върнат обратно към банкрутирала политическа система, тъй да бъде.

Той стисна дръжката на вратата и колата се стрелна по широкия булевард покрай площад „Дзержински“.

— Чуй ме, Лара — продължи Киров. — Хора като Джон Смит не хвърлят думите си на вятъра. Можеш да бъдеш сигурна, че той не изпълнява някаква налудничава мисия. Онези, които заемат високи постове в американското правителство, са сметнали информацията за достатъчно важна, за да изпратят Смит тук. Разбираш ли какво имам предвид? Фактът, че са му позволили, че са му казали да направи това — защото инициативата не е негова, потвърждава, че американците вярват в тази информация.