Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 50

Робърт Лъдлъм

— Това е нелепо! — избухна Лара Телегина. — „Биоапарат“ е снабден с най-модерните системи за сигурност в света. И преди сме чували подобни твърдения, доктор Смит. Честно казано, понякога Западът смята, че ние сме нещо като палави ученици, които си играят с опасни играчки. Това е обидно и…

— Лара!

Гласът на Киров беше тих, но ясно пролича заповедният тон.

— Трябва да извините лейтенанта — обърна се той към Смит. — Тя не понася покровителственото или бащинско отношение на Запада към нас — каквото той наистина демонстрира от време на време. Не сте ли съгласен с мен?

— Генерале, не съм дошъл да критикувам вашите системи за сигурност — отговори Смит. — Нямаше да бия целия този път, ако не смятах, че имате сериозен проблем — или ако не се надявах, че поне ще ме изслушате.

— Тогава моля ви, разкажете за нашия „проблем“.

Смит събра мислите си и пое дълбоко дъх.

— Най-вероятно става въпрос за вашите проби от вируса на едрата шарка.

Киров пребледня.

— Това е лудост! Никой разумен човек не би се опитал да открадне такова нещо!

— Никой „разумен човек“ не би се опитал да открадне каквото и да било от „Биоапарат“. Но ние имаме информация, че се подготвя такава кражба.

— Кой е източникът ви, докторе? — настоятелно попита Телегина. — Доколко е надежден?

— Много надежден, лейтенант.

— Ще ни го съобщите ли, за да можем да се уверим в надеждността му?

— Източникът е мъртъв — отвърна Смит, като се постара гласът му да не трепне.

— Много удобно — отбеляза тя.

Смит се обърна към Киров.

— Моля ви, изслушайте ме. Не казвам, че вие или руското правителство сте замесени в това. Кражбата е дело на трета страна, която до този момент ни е неизвестна. Но получаването на проба от Русия изисква сътрудничеството на хора, работещи в структурата на „Биоапарат“.

— Предполагате, че е замесен или изследователският персонал, или охранителната служба? — каза Киров.

— Може да бъде всеки, който има достъп до пробите на едрата шарка — Смит направи пауза. — Не искам да съдя вашите хора или охраната ви, генерале. Знам, че повечето от работещите в „Биоапарат“ са също толкова лоялни, колкото и хората, които работят в нашите комплекси. Но ви казвам, че имате проблем, който скоро ще стане наш проблем, а може би и на целия свят, ако тези проби излязат оттам.

Киров запали цигара.

— Изминали сте толкова път, за да ми кажете това? — бавно произнесе той. — Но сигурно имате и план, нали?

— Затворете „Биоапарат“ — каза Смит. — Незабавно. Обградете го с военен кордон. Нищо да не влиза — разбира се, нищо и никой да не излиза. На сутринта лично проверете пробите от вируса. Ако са там, добре, в безопасност сме и вие ще можете да хванете „къртицата“.

— А вие, доктор Смит? Къде ще бъдете вие през това време?

— Бих ви помолил да ми осигурите статут на наблюдател.

— Нямате ли ни доверие? Не ви ли е достатъчно да ви кажем, че всички проби са непокътнати, докторе? — подразни го Телегина.

— Това не е въпрос на доверие, лейтенант. Ако ситуацията беше обратната, вие нямаше ли да искате да присъствате на място в нашия комплекс?