Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 48

— Обещавам ви, че няма да бъде.

Смит се върна в хотела и прекара следващия час в размисъл. След като се видя със семейството на Данко, той осъзна колко неотложна е мисията му. Разбира се, щеше да се погрижи Катерина и дъщеря й да бъдат добре обезпечени. Но това не беше достатъчно. Сега повече от всякога имаше нужда да разбере кой е убил Данко и защо. Искаше да може спокойно да погледне вдовицата му в очите и да каже: „Не, мъжът, когото обичахте, не е умрял напразно.“

С падането на нощта Смит се запъти към бара във фоайето. Там вече го чакаше Ранди, облечена в тъмносин костюм.

— Изглеждаш ми блед, Джон — побърза да каже тя. — Добре ли си?

— Ще се оправя. Благодаря ти, че дойде.

Те си поръчаха водка и мезета — мариновани гъби, херинга и други неща за хапване. След като сервитьорката се отдалечи, Ранди вдигна чаша.

— За отсъстващите приятели.

Смит повтори тоста й.

— Говорих с Киров — каза Ранди и му съобщи подробностите около предстоящата среща. Тя погледна часовника си. — Трябва да тръгваш. Мога ли да направя още нещо за теб?

Смит отброи няколко рубли и ги остави на масата.

— Да видим как ще тръгнат нещата с Киров.

Ранди се приближи и пъхна в ръката му визитна картичка.

— Адресът и телефонният ми номер — за всеки случай. Имаш секретна връзка, нали?

Смит се потупа по джоба.

— Последно поколение дигитално кодиран клетъчен телефон.

Той й издиктува номера.

— Джон, ако откриеш нещо, което трябва да знам… — тя не довърши мисълта си.

Смит стисна ръката й.

— Разбирам.

* * *

Джон Смит бе посещавал Москва няколко пъти, но никога не му се бе удавал случай да посети площад „Дзержински“. Сега, докато стоеше в подобното на пещера фоайе на сградата Замат 3, си припомни всички истории, които бе чувал от участниците в Студената война. Мястото беше невзрачно и бездушно и прясната боя не можеше да скрие това. По лакирания паркет сякаш отекваха стъпките на осъдените — мъже и жени, които още от зората на комунизма са минавали оттук на път към стаите за разпит в мазетата. Смит се запита как хората, които работят тук, се справят с витаещите наоколо призраци. Дали долавяха присъствието им? Или бързаха да забравят миналото от страх, че то може да се завърне?

Смит тръгна след съпровождащия го младши офицер към асансьора. Когато кабината се понесе нагоре, той прехвърли в ума си всички подробности, които Ранди му бе съобщила за кариерата на генерал-майор Олег Киров и за тази на неговата помощничка Лара Телегина.

По всичко личеше, че Киров бе от онези войници, които осъществяваха връзката между миналото и бъдещето. Израснал при комунистическия режим, той се бе отличил в битките в Афганистан, руския Виетнам. След това бе застанал на страната на реформаторите. Когато крехката демокрация дойде на власт, новите управници дадоха на Киров пост в новосформираната Федерална служба за сигурност. Реформаторите хвърлиха всички сили в разрушаването на старите структури на КГБ и прочистването на редиците си от бивши агенти. Единствените хора, на които можеха да поверят това прочистване, бяха доказани в битките войници като Киров, чиято лоялност към нова Русия не подлежеше на съмнение.