Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 14

— Какво смятат да направят? — настоятелно попита Смит, като се стараеше да контролира гласа си. — Кои са те?

Данко нервно се огледа наоколо.

— Уредил ли си всичко? Можеш ли да ме измъкнеш оттук?

— Можем да тръгнем веднага.

Докато бъркаше в джоба, за да извади портфейла си, Смит забеляза двамата карабинери, които вървяха между масите. Единият се смееше, сякаш другият току-що му беше разказал виц. После се отправиха към бара със сандвичи.

Смит отброи няколко лири, после ги остави на масата. Тъкмо се готвеше да стане от стола си, когато сякаш цялата вселена експлодира.

— Джон!

Викът на Данко беше прекъснат от оглушителния шум на автоматични откоси. След като бяха подминали масата им, двамата карабинери неочаквано се бяха обърнали и сега стреляха с автоматите си. Смъртоносното олово от двете дула надупчи тялото на Данко, което от силата на куршумите се бе прилепило към облегалката на стола. Столът се прекатури.

Смит нямаше време да разсъждава върху случилото се; мигом се хвърли към малкия подиум. Куршумите свистяха край него и откъртваха парченца камък и дърво. Пианистът направи фатална грешка: опита да се изправи. Един откос го разкъса на две половини. Секундите се точеха бавно, сякаш бяха мед. Смит не можеше да повярва, че убийците действат така невъзмутимо, със смъртоносна безнаказаност. Едно знаеше със сигурност: че лъскавото черно тяло на рояла, чиито бели клавиши страховито летяха във всички посоки, пазеше живота му, като поемаше върху себе си армейските куршуми залп след залп.

Убийците бяха професионалисти; разбраха, че времето им е изтекло. Хвърлиха автоматите си, приклекнаха зад една обърната маса и свалиха военните си якета. Отдолу бяха облечени в сиви и жълтокафяви анораци. От джобовете си извадиха рибарски кепета. Като се възползваха от всеобщата паника, те се втурнаха към „Кафе Флориан“. Влетяха през главния вход и единият от тях закрещя:

— Убийци! Убиват всички! За Бога, викайте полиция!

Смит вдигна глава точно навреме, за да види как убийците се шмугват в крещящата тълпа от посетители. После погледна Данко, който лежеше възнак, а гърдите му бяха надупчени. От гърлото му се изтръгна приглушен животински рев. Скочи иззад подиума и с лакти си запробива път. Тълпата го повлече към служебния вход и алеята отзад. Задъхан, Смит бясно се заозърта във всички посоки. Вляво зърна за секунда сиви якета, които изчезваха зад ъгъла.

Убийците много добре познаваха района. Те прекосиха две лъкатушещи алеи и стигнаха до тесен канал, където за каменен кей беше привързана гондола. Единият скочи вътре и грабна веслото, другият отвърза въжето. След секунди се понесоха по канала.

Онзи, който гребеше, спря за момент, за да запали цигара.

— Днешната работа беше доста лесна — каза той на партньора си.

— Наистина, твърде лесна за двайсет хиляди долара — отговори вторият. — Но трябваше да убием и другия. Швейцарският шеф нареди съвсем ясно: мишената и всеки, който осъществи контакт с нея.