Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 12

През следващите две години те се срещаха многократно — в Санкт Петербург, Атланта, Париж и Хонконг — всеки път в рамките на официални конференции. Но при всяка следваща среща Данко изглеждаше все по-потиснат. Той не употребяваше алкохол, но въпреки това понякога езикът му се развързваше и Данко заговаряше за лицемерието на своите военни началници. Намекваше, че Русия нарушава спогодбите си със Съединените щати и останалия свят. Привидно се водеха преговори за съкращаване на програмите за биологическо оръжие, но всъщност изследванията в тази област продължаваха с ускорен ход. И — което беше най-лошото — все повече руски учени и техници изчезваха от страната и не след дълго се появяваха в Китай, Индия и Ирак, където имаше повишено търсене и неограничени средства за прилагане на техните умения.

Смит беше проницателен изследовател на човешката природа. След поредното мъчително откровение на Данко той му каза:

— Аз мога да ти помогна в тази работа, Юрий. Ако наистина го искаш.

Данко реагира като покаял се грешник, който най-после се е освободил от бремето на греха си. Съгласи се да предостави на Смит информацията, която според него би заинтересувала Съединените щати. Условията му бяха само две: да контактува единствено със Смит и с никого другиго от американското разузнаване; и второ: Смит да обещае, че ако с Данко се случи нещо, той ще се погрижи за семейството му.

— Нищо няма да ти се случи, Юрий — каза американецът тогава. — Ще умреш в собственото си легло, заобиколен от внуци.

Сега, като гледаше тълпите, които излизаха от Палата на дожите, Смит си припомни тези думи и се замисли. Беше искрен, когато ги казваше. Но Данко закъсняваше с двадесет и четири часа и сега мисълта за казаното го изпълваше с горчивина.

„Но ти нито веднъж не си ми споменавал за Клайн — помисли си Смит. — Не си ми казвал, че вече имаш свръзка в Съединените щати. Защо, Юрий? Да не би Клайн да е твоят таен коз?“

Нови тълпи прииждаха с гондоли и катери, които акостираха на кейовете пред лъвовете на площад „Сан Марко“. Повечето туристи излизаха с блеснали очи от внушителната базилика, заслепени от разкоша и величието й. Смит се вглеждаше в лицата им: на младите двойки, които се държаха за ръце, на бащите и майките, които водеха децата си, групите, скупчени около своите гидове, които се опитваха да надвикат гълчавата на десетки различни езици. Той държеше вестника на нивото на очите, но погледът му безспирно блуждаеше над ръба му, изучавайки хората в търсене на познатото лице.

„Къде си? Какво толкова ужасно си открил, заради което е трябвало да издадеш тайните си и да си рискуваш живота?“

Тези въпроси го измъчваха. Тъй като Данко беше прекъснал всякаква връзка, нямаше как да получи отговори на тях. Според Клайн руснакът щеше да дойде през разтърсваната от война Югославия, трябваше да се крие и да си проправя път през хаоса и мизерията в този район, докато достигне крайбрежието. Там щеше да се качи на кораб, който да го откара през Адриатическо море до Венеция.