Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 11

Смит се усмихна на келнера, поръча обичайното кафе с мляко и сандвич с пушено филе и заразлиства днешния брой на „Интернешънъл хералд трибюн“, докато попадна на страницата за бизнес.

Късната му следобедна закуска пристигна точно в мига, когато пианистът удари началните акорди на една Бахова кантата. Смит пусна две бучки захар в кафето си и започна усърдно да го разбърква. Отвори вестника и заоглежда пространството от своята маса до Палата на дожите.

През повечето време площад „Сан Марко“ с постоянните си тълпи бе съвършеното място за среща с човек, който бяга. Но беглецът закъсняваше с един ден. Смит се запита дали Юрий Данко изобщо е успял да напусне Русия.

Когато се срещнаха за пръв път, Смит работеше в ИМИИЗАСАЩ. Данко беше негов колега от Медицинската изследователска дивизия на Руската армия. Това се случи в луксозния грандхотел „Виктория-Юнгфрау“ край Берн. Там на неофициална конференция се бяха събрали представители на двете държави, за да обменят информация относно напредъка в постепенното съкращаване на програмите си за биологическо оръжие. Срещите се провеждаха паралелно с официалните посещения на международни наблюдатели.

Смит никога не се бе занимавал с вербуване на агенти. Но подобно на всички останали членове на групата от Съединените щати той беше подробно осведомен от служителите на контраразузнаването в ЦРУ за това как другата страна може да направи постъпки и опити за вербуване. През първите няколко дни на конференцията Смит неусетно се сприятели с Данко. Макар че постоянно бе нащрек, високият тромав руснак му стана симпатичен. Данко не криеше, че е патриот. Но както сподели със Смит, тази работа бе от голямо значение за него, защото не желаеше децата му да живеят със страха, че някой луд човек може да пусне биологическо оръжие, за да упражнява терор или да си отмъщава.

Смит отлично си даваше сметка, че такава вероятност — и то не малка — наистина съществува. Русия се намираше в период на промени, криза и несигурност. Междувременно продължаваше да разполага с огромен арсенал от биологическо оръжие, складирано в ръждиви контейнери под недотам строгия надзор на изследователи, учени и военни, на които в повечето случаи не плащаха достатъчно и които не успяваха да изхранят семействата си. Тези хора можеха и да не устоят на изкушението да продадат нещичко на черно.

Смит и Данко започнаха да се срещат извън редовното време на конференцията. Когато дойде време групите участнички да се завърнат в родните си страни, между двамата вече се бе породило приятелство, основано на взаимно уважение и доверие.