Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 9

— Добър вечер, Джон — поздрави Клайн. — Отвратително време, нали? А вероятно и още ще се влошава.

Смит остави чантата си на земята.

— Да, сър. Но само за хората от флота.

Този път Клайн дори не се усмихна на изтърканата му шега.

— Извинявай, че те измъкнах от къщи в такава вечер. Случи се нещо непредвидено. Ела с мен.

Смит се огледа и тръгна след Клайн към кафенето. В хангара имаше четири самолета „Гълфстрийм“, но не се виждаше никой от персонала. Предположи, че Клайн им е наредил да излязат, за да останат двамата насаме.

— Зареждат един самолет с резервоари с голяма вместимост — обясни началникът му, като погледна часовника си. — Ще приключат след десет минути.

Подаде на Смит стиропорова чаша, пълна с черно кафе, от което се вдигаше пара, и го погледна изпитателно.

— Джон, става въпрос за едно изтегляне. Затова бързаме толкова.

„И се нуждаем от променливо число.“

Благодарение на армейското си минало Смит добре познаваше термина „изтегляне“ в смисъла, в който го използваше Клайн. Това означаваше да се измъкне някой или нещо от място или ситуация максимално бързо и незабелязано — обикновено в принудителни обстоятелства и при много строго разписание.

Но Смит знаеше също, че има хора — военни и цивилни, които са специалисти в този вид работа.

Когато изказа последното на глас, Клайн му отвърна:

— В този случай имам известни съображения. Не бих желал да замесвам никоя друга служба — поне засега. Освен това познавам човека — ти също.

Смит трепна.

— Извинете, сър?

— Човекът, с когото ще се срещнеш и когото ще изтеглиш, е Юрий Данко.

— Данко…

В съзнанието на Смит изникна образът на едър, мечешки тромав мъж, няколко години по-възрастен от него, с приятно кръгло лице, осеяно с белези от някогашно юношеско акне. Юрий Данко, син на миньор от Добнец, роден с един увреден крак, се беше издигнал до чин полковник в Медицинската изследователска дивизия на Руската армия.

Смит не успя да скрие изненадата си. Знаеше, че преди да подпише тайния договор, чрез който стана член на Приют едно, Клайн беше изследвал под лупа целия му живот. Значи Клайн бе наясно, че Смит познава Данко. Но никога по време на кратките срещи шефът му дори не беше намеквал, че самият той има някакви връзки с руснака.

— Данко член ли е на…?

— На Приют едно? Не. И ти не бива да споменаваш, че членуваш. Данко знае само, че му изпращам един приятел да го изтегли. Това е всичко.

Смит не повярва на думите му. Клайн никога не разкриваше обстоятелствата докрай. Но в едно беше сигурен: шефът му никога не би изложил на опасност оперативен агент, като му спести информация, която е необходимо да знае.

— При последната ни среща — продължи Клайн — двамата с Данко установихме прост код, който да се използва само при спешни случаи. Беше меню от ресторант. Цената — 8 евро — посочва датата, 8 април, след два дни. Или след един, според европейското време. Специалитетът е морски дарове, което говори за начина на придвижване на Данко: по море. „Белини“ е коктейл, който е бил приготвен за пръв път в „Харис бар“ във Венеция. Времето, в което ресторантът е затворен — между два и четири следобед, посочва часа, в който свръзката трябва да бъде на уреченото място.