Читать «Илюзии» онлайн - страница 7

„Не сме забелязали нищо необичайно, но той винаги е бил много потаен. Човек не можеше лесно да се сближи с него, дори съпругата му беше доста сдържана. Странни птици са това философите. Представете си, този човек даже не бе убеден, че светът е реален!“

Оставям двигателят да работи, след неуспелия ми опит за самоубийство. Притичвам през избата и се качвам във все още топлата стая. Оправям леглото, изключвам трансформатора за електрическото одеяло, измивам си зъбите и лицето, като непрекъснато се ослушвам дали двигателят още работи. Събирам топлата пепел от камината; подреждам парченца хартия, подпалки, тънки вейки, сухи клони, върху които внимателно поставям две дебели цепеници, та да може да запаля огъня веднага щом се приберем. Надавам ухо към хамбара; двигателят боботи.

Оставям кибрит до камината, намалявам газовия радиатор до минимум; бутилките с газ струват по седемдесет и осем франка, освен това се налага да шофирам осем километра до Шатен, за да се снабдя с тях. Проверявам дали съм взел портфейла, чековата си книжка и документите на колата. Не бива да забравям още гаечен ключ, отверка и клещи. Взимам и лопата за въглища. В случай, че заседна в някоя преспа, ще нахвърлям под колелата чакъл от купчините покрай пътя, ако изобщо успея да ги открия под снега и в непрогледната тъма.

Смятам, че съм напълно готов. Оставям да свети лампата над масата. Господи, как не ми се тръгва; стаята изглежда толкова уютна; иска ми се да прекарам зимния ден пред камината, да отпивам от чашата с ледена водка и мислите ми да се движат по техния познат, добре утъпкан път. Какъв е смисълът на живота? Защо съм тук? Възможно ли е човек да знае каквото и да било? Какво би направило Лор щастлива? Мисля, че знам отговора на този въпрос, но действително ли съм готов да предприема нещо? Господи, труден е компромисът между чувствата и разума. По дяволите, какво е любовта? Нима се подхранва от взаимното уважение или пък от страстта? Възможно ли е да я запазя или ще я разруша?

Двигателят на колата продължава да работи, дори купето се е позатоплило. Прибирам смукача и натискам леко педала за газта. Точно пред входа на хамбара под снега има участък от замръзнала кал. Включвам на заден ход и излизам на шосето. Удрям спирачки, колата занася и едва не се озовава в покритата със сняг градина на мадам Лемоан, засадена на мястото на някогашния обор.

Слизам, влизам в хамбара и заключвам двете крила на огромната порта, спускам голямото резе; в лявото крило е изрязана хобитова вратичка, но за обикновените хора. Излизам, заключвам след себе си и предпазливо пристъпвам в мрака, напразно опитвайки се да не стъпя в калта, прикрита под тънък слой сняг и лед.

Първите два километра ще бъдат решаващи. Мелницата се намира на дъното на огромна „купа“, в която се вливат три потока и образуват езеро. Няма начин да се излезе от дълбоката падина, освен по заобикалящите я стръмни склонове. В която и да било посока шофьорът го очаква изчакване на почти отвесна отсечка, дълга около два километра. Да бягаш за здраве тук е истинско предизвикателство, което изисква безразсъдна смелост.