Читать «Илюзии» онлайн - страница 6

Качвам се в колата и преди да завъртя ключа, проверявам дали фаровете и отоплителната система са изключени. Издърпвам смукача почти до край и бавно натискам два пъти съединителя, дословно следвайки указанията на човека, от когото купих колата, някой си господин Даймант.

Сетне завъртам ключа. Стартерът весело запява: „Тръгваме! Тръгваме! Тръгваме!“. Двигателят остава глух като пън (вероятно би трябвало да се каже „глух като парче чугун“), не чува веселия напев, не реагира.

Завъртам обратно ключа и си казвам, че трябва да изчакам, макар постепенно да ме обземат паника и отчаяние. Опитвам отново. Отново зазвучава бодрото „Тръгваме! Тръгваме!“. Ала двигателят не благоволява да го чуе.

Натискам съединителя до дупка, противно на изричните указания на господин Даймант.

Стартерът очевидно отказва всякакви взаимоотношения с двигателя и води свободно, макар и безсмислено самостоятелно съществуване. Или пък двигателят категорично отказва да се задейства именно от този глупав стартер. Постепенно напевът се променя от „Тръгваме!“ на „Не успявам да се справя“, после зазвучава „Не мога да се справя“, докато накрая се чува „Предавам се“ и в бодрия глас се промъкват нотки на умора и на разочарование, все едно принадлежи на олюляващ се пияница или на човек, отблъснат от любимата.

И на мен ми идва да се откажа, но същевременно трескаво размишлявам. Разполагам с около час да заредя акумулатора. Имам съединителни кабели. Може пък да изчакам, докато стане съседът Филип и да ги свържа към неговия акумулатор.

Завъртам ключа за последен път и двигателят смутено се покашля и а-ха да се включи, задавя се и отново настъпва тишина.

Изчаквам цели две минути в мрака, отправяйки към Всевишния нескопосната си езическа молитва, а към съдбата най-нецензурни ругатни, докато най-сетне се опитвам да умилостивя двигателя. Обещавам, че ще му сменям маслото по-рано от задължителния пробег; че ще поставя масло, подходящо за зимни условия, че може би дори ще ремонтирам трансмисията.

Е, с последното май се поизсилих — ремонтът ще струва повече от самата кола. За миг се опитвам да прогоня съблазнителната и ужасно примамлива идея; ще закарам тази таратайка на автомобилното гробище и ще си купя нова кола. Всъщност вече обмислям няколко възможности.

Не ме изкушавай, Сатана!

Прогонвам съблазнителните видения от съзнанието си. Завъртам ключа и колата неочаквано запалва, сякаш навън е горещ юлски ден. Двигателят изревава преди още да съм чул звука на стартера! Каква ли е тайната? Седя озадачен сред мрака в леденостуденото купе и се ослушвам, докато и четирите цилиндъра заработват в синхрон, взаимно загрявайки се. Намалявам газта и излизам да отворя огромната врата на хамбара, докато не съм се задушил от въглеродния окис. Вероятно смъртта ми ще бъде причислена към странните самоубийства, извършвани по време на Коледните празници.