Читать «Илюзии» онлайн - страница 5

Утре ще отида с колата до Невер да посрещна Лорета и Бен. Те ще тръгнат в седем сутринта с влак от Париж. Ще купим в Невер подаръците и храната за празничната трапеза, сетне се връщаме в мелницата. Надявам се да се приберем преди мръкване. Междуселищните шосета във Франция са рисковани за шофиране нощем, освен това има опасност от снежна буря.

Момичетата и непознатият гост ще пристигнат вдругиден, на празника на Бен. Той беше нашата коледна изненада, тъй като е роден ден преди Бъдни вечер. Всъщност раждането на всяко от децата ни беше прекрасна изненада за нас, едно малко чудо. Може би затова Коледа означава толкова много за цялото ни семейство.

На следващата сутрин се събуждам в шест. Насочвам фенерчето към прозореца и виждам гъста снежна завеса. Метеоролозите са пообъркали прогнозата; снеговалежът трябваше да изчака поне още ден. Сега пред мен се очертава примамливата перспектива да шофирам шейсетина километра в мрака на снежната буря; при това колата ми не е със специални гуми, нямам вериги, отоплителната система работи според капризите си, а стъклото откъм шофьорското място не може да се вдигне догоре. Друг проблем е, че не мога да включвам на трета скорост, а докато пътувах от Париж насам стартерът започна да предава Богу дух. Накратко казано автомобилът ми не е шикозна и нова спортна кола.

Нищо чудно да се окаже, че няма да успея да подкарам старата барака за пътуването до Невер. Акумулаторът май е изтощен. Когато поглеждам през прозрачната му кутия, забелязвам върху цинковите пластини белезникави напластявания. Може би ако го разклатя, във вътрешността му ще се образува миниатюрна снежна буря като в стъклените играчки, които толкова харесвах в детството си.

За всеки случай докарах тук уреда за зареждане на акумулатори. Имам горчив опит от сцената, която от време на време разиграваме в ранните утрини по парижките улици. Ние с Бен с херкулесови усилия бутаме колата, а Лорета е на волана; тя включва на скорост, но двигателят издава кашлящ звук и отказва да се запали. В крайна сметка съпругата и синът ми грабват чантата с учебниците и изпаднали в истерия, хукват към метрото, а аз свалям изтощения акумулатор, пъхтейки се изкачвам с него до нашия апартамент, където го зареждам. През двата часа, необходими за тази процедура, времето поомеква, отново поставям акумулатора и успявам да стигна в колежа навреме за часовете ми, които започват в десет. По принцип Лорета и Бен пътуват с колата, а аз вземам метрото.

Бързо навличам дрехите, които още снощи поставих на стола до леглото. Слагам си ръкавиците и шапката, проверявам дали не съм забравил фенерчето и през отвора в пода се спускам в избата, наподобяваща гробница от гранит. Огромният мелничен механизъм безмълвно и някак застрашително се мержелее в почти непрогледния мрак. Вдигам резето, отварям вратата, изкачвам няколкото каменни стъпала и леденият вятър ме блъсва в лицето. Улицата вече е заснежена; бялата покривка е десетина сантиметра дълбока, не се виждат никакви следи. Висулки са окичили стрехата на хамбара, който използваме като гараж. Около колата ни, като почетен ескорт, са разхвърляни останките от поне шест мотоциклета — свидетелства на пристрастията на Майк, като се започне с първата му петдесеткубикова машина, която се стартираше с педал, и се стигне до сегашната му любов — мощна „Ямаха“. Ръждясалите, потънали в прах части от мотоциклета сякаш са свидетелство за преминаването на един мъж от пубертета в по-зряла възраст.