Читать «Илюзии» онлайн - страница 2

Другата ни дъщеря Никол преди три години прекара Коледа с нас в мелницата. Непрекъснато хленчеше, че е измръзнала до мозъка на костите си, че няма топла вода и баня, за да си взима душ по всяко време, че й липсва рокмузиката и мъж в леглото. Този път ще си доведе приятел, но иначе нищо друго не се е променило, тъй че не ще й липсват поводи да се оплаква.

Нашето най-малко отроче Бен ще навърши петнайсет години преди Бъдни вечер. Единствено той споделя нашето атавистично, езическо отношение към Коледните празници. За нас самото присъствие в мелницата е извор на радост. Удоволствие е да живеем в долината, заобиколена от хълмисти, обрасли с дървета възвишения, върху чиито била се простират пасища за овцете, осмелили се да се изкатерят по стръмните склонове.

Бен не обича да се къпе и не си пада по рокмузиката. Предпочита животните пред хората, а в тази долина представителите на животинския свят стократно превишават броя на човеците.

Напуснах Париж три дни по-рано от предвиденото, след като приключи семестърът в Американския колеж, където преподавам. Ще се опитам (навярно усилията ми ще бъдат напразни) да създам удобствата, на които са свикнали обитателите на Западните американски щати. Съпругата ми Лор, която също е преподавателка и има свои проблеми, заяви, че предвид всички обстоятелства може би решението ми е най-благоразумно.

Докарах от Париж още един електрически радиатор, та дано този път спася Никол от измръзване. Възнамерявах да купя бойлер и да го инсталирам, но в колата ми нямаше място за него. Въпросната кола е малък спортен фиат с мощност 1300 кубика. Сигурен съм, че спокойно би се побрал в багажника на някой американски автомобил комби. Фиатът е единственото „спортно“ нещо, което притежавам, с изключение на долните ми гащета и на маратонките ми.

Докарах и два топа плат с ширина два метра, които купих от парижкия пазар Алигре. Единият съдържа десет метра яркочервена материя. С нея възнамерявам да замаскирам част от недостатъците на почти спартанската обстановка в мелницата.

През първия ден от зори до мрак метох, бърсах прах, мих прозорци и подове; освен това заковах или закрепих по-солидно елементи от мелничния механизъм, които дразнеха окото.

Събрах цяла купчина изпражнения от плъхове или мишки и две колички със смет, предимно хоросан, изровен от процепите в каменните стени. Мелницата постепенно се руши, но за щастие процесът е доста бавен; ако се поддържа, постройката няма да рухне поне още двеста-триста години.

Изгребах и пепелта от камината; подозирам, че през десетте години, откакто обитаваме мелницата, сме изгорили една средно голяма гора.

Сетне направих завеси от червения плат. По-точно прикрепих парчетата към масивните дъбови трегери над прозорците. Изрязах ивата и с нея привързах „завесите“, за да позволя на оскъдната дневна светлина да прониква в помещението. С остатъка от червения плат застлах голямата маса в центъра на стаята. Сега обстановката е типично коледна и впечатлението ще се подсили от зелениката, макар да липсват червените й плодове.