Читать «Илюзии» онлайн - страница 11

II

Две гургулици

Стоя на перона и постепенно ме обзема отчаяние, замислям се дали да телефонирам в Париж. В съзнанието ми се редуват какви ли не ужасяващи картини; сетне внезапно забелязвам съпругата ми и сина ми — те са последните пътници, които слизат от влака.

Не биваше да се притеснявам. Доколкото познавам Лорета, тя не е от хората, които ще си пробиват път по задръстения коридор на вагона, за да бъде сред първите, които ще слязат на перона. Ще седи невъзмутимо на мястото си, докато останалите пътници се блъскат и пъхтят под товара на тежкия си багаж; сетне без да бърза и някак царствено, сякаш пътува в собствен вагон и разписанието изобщо не я засяга, тя слиза от влака, като не пропуска да се усмихне приветливо на кондуктора. В това отношение двамата с Бен си приличат, но аз не съм като тях. Спадам към онези пътници, които с лакти си пробиват път, за да се озоват по-бързо на перона. Спокойствието им ме подлудява; предпочитам да не мисля за реакцията им на моето поведение.

И така, забелязвам ги как като в унес се движат зад тълпата забързани пътници; носят малко багаж. Откриват ме на перона и ми се струва, че удоволствието да бъдем заедно е взаимно. Чувствам, че коледните празници вече са започнали. Поглеждам изпод око Лор, за да проверя как реагира на срещата ни, ала тя сияйно се усмихва, сякаш иска да каже „нали светът е прекрасен“, тъй че не успявам да разгадая чувствата й. Майк често се усмихва по този начин, но неговата „маска“ е аматьорска и детинска в сравнение с тази на Лор.

Първо отиваме с колата до голям магазин, намиращ се на два километра извън града и наречен „Карефур“, което на френски означава „кръстовище“. Магазинът прилича доста на американски супермаркет — пред него има огромен паркинг, в търговската зала звучат коледни песни, за клиентите са осигурени колички за пазаруване. Оттук ще се снабдим с необходимите хранителни продукти и може би ще изберем подаръци за нашите съседи.

Най-важната ни задача е покупката на пуйката. Птицата трябва да е по-голяма, за да задоволи апетита на шестима души и при това да остане достатъчно месо за приготвянето на супа и на топли сандвичи.

Купих предварително от Париж по-дълготрайните продукти и те вече са складирани в мелницата; към тях спадат деликатеси като пушена сьомга, шоколади и няколко вида сухи сладки: вафлени пури, курабийки с шоколад и други, приготвени от овесено брашно и стафиди. Взел съм още по една бутилка „Коантро“, „Поар Уилям“, коняк и шампанско. Това са покупки, които правя само за големите празници. Похарчих още осемстотин франка за стоки, без които едно домакинство не може: ябълки, брашно, ориз, няколко вида сирена, захар, масло, консерви, кромид лук и няколко кутийки кибрит.

Тримата с Лор и Бен бутаме нашата количка по пътеките между полиците със стоки; спорим относно дадена покупка или постигаме взаимно съгласие, избираме това или онова, докато напълваме количката. Купуваме още мандарини и портокали, лешници за Коледните сладки. И още чувалче с небелени фъстъци, цикория, марули и домати; една глава целина заедно с листата за пълнежа на пуйката. Подозирам, че ще напълним не само нея, но и стомасите ни до преяждане.