Читать «Илюзии» онлайн - страница 12

Купувам и десетлитрово бидонче лак и нова четка за рисуване. Като се сетя за лака, сякаш мислите ми заблестяват.

Тайно пъхвам в количката комбиниран миксер за Лорета. Бен също ще получи мечтания Коледен подарък — двайсет и два калиброва пушка с телескопичен мерник, произведена в Русия. Нашето кротко, срамежливо момче, което скоро ще навърши петнайсет, има необяснима слабост към пушките. Посредством списанието „Оръжия и боеприпаси“ той е единствената ни връзка със свят, напълно непознат за нас. Лор се пита дали пушката е най-подходящият подарък за празник, който е символ на мира. Ала Коледа е празник и на любовта. За мен любовта означава да уважаваш мнението на другите, особено когато предпочитанията им се различават от твоите. Господи, на мен най-малко подхожда да изнасям лекции за любовта!

Бен проявява огромен интерес към въпроси, свързани с траекторията и точния мерник на оръжията, както и към оптиката. За него пушката представлява хитроумно измислено средство за изстрелване на предмет, който с голяма скорост изминава определено разстояние и попада в целта. Слабостта му към огнестрелните оръжия напомня страстта му към макетите на самолети и на делтапланери. Той изпитва страх, дори ужас от ловуването, както и от пътуването със самолет. Навярно никога няма да стане ловец, делтапланерист или военен.

Купуваме още две кукли и колички за тях, пумпал с монтирано в него влакче, което обикаля и свири, когато пумпалът се върти, плюс чувал с царевица за храна на патиците в езерото. За мадам Лемоан избираме саксия, в която са засадени различни растения. На сина й Филип, който е трийсет и седемгодишен ерген, ще подарим комплект шишенца, във всяко от които има различен плод, потопен в ракия, и едно от онези кученца, чиято глава се поклаща, когато го поставиш до задното стъкло на автомобила.

Близо до магазина продават коледни елхи. Дръвчетата са малки (нито едно не надвишава два метра), но са евтини, струват само осемнайсет франка. Когато излизаме от супермаркета, тъкмо разтоварват камион с нови елхи. Избираме най-кичестата и най-високата. Привързваме я върху колата, а Бен шокирано възкликва:

— Хей, татко, това не е елха, а някакво клонче.

Бързам да го успокоя, че съм открил няколко великолепни дръвчета в гората, близо до хижата на Майк. Филип ми каза, че този участък е собственост на мосю Буден и че вероятно ще успея да се споразумея с него да ни отсече една елха. В замяна ще получи разрешение да пасе магарето си Пом Пом на нашата ливада, когато отсъстваме. Да платим на някого да ни отсече елха посред бял ден няма нищо общо с усещането, което изпитваме при нощните набези за коледно дръвче, ала все пак този вариант е за предпочитане пред жалкото подобие на елха, привързано към покрива на колата ни.

Когато се озоваваме в центъра на Невер, часът е два следобед и уличното движение е убийствено. Случайно забелязваме автомобил, шофиран от някаква жена, с две деца на задната седалка, който освобождава място за паркиране на еднопосочната уличка зад пощата. Само че ние не можем да влезем от тази страна. Кавалерски пропускам дамата, сетне бързо подкарвам на заден ход по тясната уличка, като се старая да не ударя някоя от колите, паркирани почти една до друга. Едва ли на света има по-бездарен човек от мен, що се отнася до управляването на автомобил на заден ход. Мисля си, че за това се изисква специален талант като на жонгльорите и на въжеиграчите и че не го притежавам. Някои хора са способни да паркират на заден ход за секунди, като използват само огледалото за обратно виждане. А пък аз трябва да се извърна почти напълно и да гледам назад, при това не всеки път се справям със сложната задача.