Читать «Илюзии» онлайн - страница 13

Лорета е коленичила на седалката; бърше задното стъкло и се опитва да ме насочва със спокоен глас, за да не ме паникьоса. Бен се е сгушил на седалката до мен, сякаш всеки миг очаква върху него да полетят счупени стъкла. Карам възможно най-бързо, макар да изпитвам непоносима болка в гръбнака, защото всеки момент мястото може да бъде заето от автомобил, който е влязъл в уличката според изискванията на пътния знак. Успявам да изпреваря някакво пежо; шофьорът кисело се усмихва, изчаква, докато след четвъртия опит успявам да паркирам, сетне пежото се стрелва покрай нас. Оставаме в колата още няколко секунди, докато възстановя душевното си равновесие.

Пазаруването в Невер неизменно ми доставя удоволствие. Улиците са украсени за празника, но украсата не е крещяща и безвкусна. Липсват високоговорители, от които гърмят коледни песни. Улиците в центъра на града са затворени за превозни средства. Магазините са старомодни, в повечето от тях са запазени дървените скърцащи подове. Асансьорите представляват метални клетки, които се полюшват по време на движение и подскачат при спиране. Взимат пътници само нагоре; на слизане клиентите трябва да използват стълбите.

Тримата се разделяме, след като се уговаряме да се срещнем на паркинга в три часа. Ще тръгнем по-рано с надеждата да се приберем преди падането на мрака. По това време на годината и особено когато е облачно, в пет вече е тъмно като през нощта. В един магазин намирам много хубав сглобяем макет на самолет „Сопуит Кемъл“, с каквито са летели пилотите през Първата световна война. Купувам и уред за печене на вафли като подарък за цялото семейство, както и електронна игра за Бен. Ще оставим уреда в мелницата, където разполагаме с повече време за приготвяне на закуската. Откривам фотоапарат „Полароид“, с който Лор не ще има проблеми, макар да й липсват технически познания, купувам и две ролки филм. Не пропускам да взема свещници и свещи за елхата.

Уговорил съм с един приятел-художник, който живее в Париж — да нарисува портрети на момичетата. Знам, че го бива, те са на възраст, когато чертите им едва ли ще се променят, а пък парите ще бъдат добре дошли за приятеля ми; накратко — с един куршум три заека.