Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 7

Още от първия път, когато го видя. Разбулен. Неговото тяло ѝ напомняше за Микеланджело. За разлика от някои ренесансови художници, които предпочитаха хилави модели, Микеланджело беше обсебен от силата, рисуваше широкоплещести каменоделци и успяваше да им придаде едновременно похотливост и изящество. Точно това беше Каз: похотлив и изящен.

И лъжовен. И нарцистичен. И, откровено казано, доста скучен.

– Кару! – англичанката Хелън шепнеше дрезгаво, опитвайки се да привлече вниманието ѝ. – Това той ли е?

Кару не ѝ обърна внимание. Продължи да рисува, сякаш всичко беше наред. Просто обикновен учебен ден. И какво, ако моделът има нагли трапчинки и не сваля очи от нея? Тя продължаваше да не му обръща внимание, доколкото ѝ позволяваха силите.

Когато звънецът удари, Каз спокойно вдигна халата и го облече. Кару се надяваше, че няма да реши да се разходи из студиото. "Стой си на мястото", опитваше се да му внуши тя. Но той не го направи. Вместо това, бавно пое към нея.

– Здрасти, Кретен – обади се Зузана. – Не си ли много скромен?

Без да ѝ обръща внимание, той попита Кару:

– Харесва ли ти новата ми татуировка?

Учениците се надигаха един по един да се поразтъпчат, но вместо да се пръснат кой да пуши, кой към тоалетната, се навъртаха наблизо, за да чуят всичко.

– Разбира се – отвърна Кару с безгрижен тон. – К като Казимир, нали така?

– Шегаджийка. Много добре знаеш какво означава.

– Добре, тогава – тя зае поза на мислител, – знаем, че има само един човек, когото истински обичаш, и неговото име започва с К. Но се сещам за едно по-добро място за неговата буква от сърцето ти. – Тя взе молива и върху последната рисунка на Каз изписа едно К – точно върху класически скулптирания му задник.

Зузана се разсмя, а Каз стисна челюсти. Като повечето суетни хора, той мразеше да му се подиграват.

– Аз обаче не съм единственият човек с татуировки, нали така, Кару? – попита.

После хвърли поглед към Зузана. – На теб показвала ли ги е?

Зузана изви подозрително вежда към Кару.

– Не знам за коя точно говориш – хладнокръвно излъга Кару. – Имам много татуировки. – За доказателство тя показа не истинска и история, нито змията, увила се около глезена ѝ, нито някое от останалите скрити произведения на изкуството. Вместо това, протегна ръце пред лицето на приятелката си, обърнати с дланите нагоре. В средата на всяка от тях беше татуирано по едно око в наситено индиговосиньо, превръщайки ръцете ѝ в хамси, древните символи за закрила срещу зли очи. Знае се, че татуировките по дланите бързо избледняват, но тези на Кару не се променяха с времето. Тя ги имаше, откакто се помнеше, и единственото, което можеше да каже за произхода им, беше, че сигурно са ѝ по рождение.

– Не тия – обади се Каз. – Говоря за оная над сърцето, на която пише Казимир.

– Нямам такава татуировка. – Опита да си придаде озадачен вид и разкопча няколко копчета на жилетката си. Отдолу носеше памучна блуза и дръпна деколтето, за да покаже, че наистина няма никаква татуировка върху гърдите. Кожата на това място беше бяла като мляко.