Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 9

Зае се да го скицира и се постара да го направи възможно най-добре. Така всичко си идваше на мястото – връзката им тръгна от рисуването и трябваше да завърши пак с него.

Когато го видя за първи път, той седеше през две маси от нея в "Бара на мустакатите" . Носеше завити мустаци на злодей, които сега ѝ се виждаха като някакво пророчество, но нали това все пак беше "Барът на мустакатите" . Тук всички бяха с мустаци – Кару реши да изпробва тънки китайски мустачки в стил Фу Манчу, които взе от автомата за безалкохолни напитки. По-късно същата нощ ги залепи на лист от скицника си, деветдесети поред, и по образувалата се издутина можеше лесно да открие страницата, откъдето започна тяхната история с Каз.

Тогава той пиеше бира с приятели, а Кару, безсилна да откъсне очи от него, започна да го скицира. Тя непрекъснато рисуваше нещо, не само Бримстоун и останалите създания от нейния таен живот, но също хора и сцени от обичайния свят. Соколари и улични музиканти, православни свещеници с дълги до кръста бради, случайно срещнати красиви момчета.

Обикновено, със завършване на рисунката приключваше всичко, нейните модели дори не разбираха, че са били скицирани. Този път обаче красивото момче улови погледа ѝ и в следващия миг тя го видя да се усмихва изпод фалшивите мустаци и да приближава към нея. Колко беше поласкан от рисунката ѝ само! Показа скицата на приятелите си, хвана я за ръка, за да я накара да се включи в тяхната компания, и продължи да я държи така: пръстите му, вплетени в нейните, дори след като отдавна седеше на масата им. Така започна всичко: тя боготвореше красотата му, той се къпеше в нейното обожание. Горе-долу по същия начин продължи и след това.

Естествено, той също ѝ повтаряше, че е красива – правеше го през цялото време. Ако не беше истина, едва ли изобщо щеше да я заговори. Каз определено не беше от хората, които търсят вътрешна красота. А Кару, казано накратко, беше прекрасна. Мека като каймак и дългокрака, с дълга лазурносиня коса и очи на звезда от нямото кино. Имаше походка на сърна и усмивката на сфинкс. Нейното лице беше не просто красиво, то трептеше от живот. Очите ѝ постоянно сияеха и пръскаха искри. Имаше обичай да накланя глава като птица и да свива устни, докато тъмният ѝ поглед танцува, което вещаеше тайнственост и мистериозност.

Около Кару наистина витаеше някаква тайнственост. Никога не споменаваше семейството си, не говореше за себе си и ловко отклоняваше нежеланите въпроси – единственото, което приятелите ѝ знаеха за нея, бе, че вероятно се е пръкнала от главата на Зевс. С нея обаче никога не скучаеха. От джобовете ѝ непрекъснато изпадаха странни предмети: древни бронзови монети, зъби, мънички нефритени тигри с размер на нокът. Понякога, докато се пазареше за чифт слънчеви очила с уличен търговец от Африка например, проличаваше, че отлично говори езика на йоруба. Веднъж, както я разсъбличаше, Каз попадна на скрит в ботуша ѝ нож. Явно това беше причината да не се поддава на сплашване, както и за белезите по корема ѝ: три ярки вдлъбнатини, които можеха да са единствено следи от куршум.