Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 6

Из стаята се надигна приглушен говор. "Нов модел, о, божичко, разкошен." На фона на глухото мърморене една реплика се открои ясно:

– Това не е ли гаджето на Кару?

"Бивше", накани се да ги среже тя. Много, ама много бивше.

– Май е той. Погледни го само.

Кару го гледаше с непроницаемо хладнокръвие – поне се надяваше да е така. "Не се изчервявай – заповяда си тя. Не се изчервявай!" Каз гледаше право към нея, събрал буза в усмивка, със сънливи и леко развеселени очи. Щом се увери, че е приковал погледа ѝ, стана толкова нагъл, че даже ѝ намигна.

Около Кару се надигна хихикане.

– Това проклето копеле. – ахна Зузана.

Каз се качи на подиума. Продължи да гледа право в Кару, докато развързваше колана; гледаше я и докато халатът се свличаше от раменете му. След това бившето гадже на Кару се изправи пред целия клас, красив като любовна мъка, гол като Давид. А върху гърдите му, точно над сърцето, се виждаше нова татуировка.

Представляваше сложно изписана буква К.

Нова вълна от хихикане. Учениците вече не знаеха кого по-напред да гледат – Кару или Казимир – и непрекъснато местеха поглед от единия към другия, очаквайки да се разрази драма.

– Тишина! – нареди притеснена госпожа Фиала и запляска с ръце, докато смеховете утихнаха. Чак тогава Кару се изчерви. Не успя да го предотврати. Най-напред пламнаха гърдите и шията ѝ, после лицето. Очите на Каз не се откъсваха от нея и трапчинките му станаха още по-дълбоки от задоволство, когато видя нейното смущение.

– Моля, едноминутните пози, Казимир! – каза Фиала.

Каз зае първата поза. Тя беше динамична, каквито се очаква да бъдат едноминутните пози – извит торс, стегнати мускули, изпънати крайници, наподобяващи движение. Тези подгряващи скици имаха за цел да наблегнат на движението и свободата на линиите и Каз се възползва от възможността да се поперчи. Кару си даде сметка, че не чува усърдно драскане на молив върху лист. Нима всички момичета в класа го бяха зяпнали глупаво, както правеше и тя навремето?

Тя сведе глава и взе подострения молив – с радост би го използвала и за други цели. После започна да рисува. Бързи, плавни линии, всички скици върху един и същи лист; тя ги наслагваше една върху друга, за да приличат на изображение на танц.

Каз наистина беше грациозен. Прекарваше достатъчно време пред огледалото, за да знае как да въздейства чрез тялото си. Това беше неговият инструмент, както обичаше да казва. Гласът и тялото са оръдията на актьора. Е, Каз беше лош актьор – нали затова се зае с призрачните обиколки на Прага, като само от време на време се включваше в нискобюджетни продукции на "Фауст". Затова пък се оказа чудесен модел за рисуване. Кару го знаеше от личен опит, толкова пъти го беше рисувала досега.