Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 52

– Знаеш добре, че не трябва да го прекъсваме. Не би трябвало да се бави още дълго.

– Така е.

След изпълнена с напрежение тишина Исса се реши да проговори:

– Той направо ще побеснее.

– Така е – съгласи се Ясри и гласът ѝ потрепери от страх. – О, наистина е така.

Кару почувства, че двете химери са впили поглед в нея и направи усилие да се престори, че още е в безсъзнание. Не беше никак трудно. Чувстваше се отпаднала, а болката пулсираше в гърдите, ръката и ключицата ѝ. Сега пък имаше прорезни рани, за да ги добави към колекцията си с белези от куршуми. Усети жажда и знаеше, че е достатъчно само да го прошепне, и Ясри щеше да изприпка към нея с вода и готова за милувки ръка, но си замълча. Имаше още много какво да обмисля.

Ясри беше казала: "Няма как да са разбрали за нея." Какво да разберат?

Тази тайнственост я влудяваше. Прииска ѝ се да седне в леглото и да изкрещи: "Коя съм аз? ", но не го направи. Престори се на заспала, защото още нещо занимаваше мислите ѝ.

Бримстоун не беше в дюкянчето.

Но той винаги стоеше тук. Никога досега не я бяха пускали вътре в негово отсъствие и явно само извънредните обстоятелства – едва не умря все пак – може да са причина за това изключение от правилата.

И за тази възможност.

Кару изчака Ясри и Исса да се отдалечат, после надникна през полуоткрехнатите си клепачи, за да се увери, че наистина ги няма. Даваше си сметка, че щом помръдне, пружината на детското легло ще изскърца и ще я издаде, затова посегна към скупитата в наниза около китката си.

Ето още едно ненужно пропиляно желание: безшумна пружина на леглото.

Тя стана и се опита да се закрепи на крака, без да издаде нито звук, макар че ѝ се виеше свят и раните ѝ горяха. Ясри и Исса бяха отнесли ботушите ѝ, палтото и пуловера, затова сега тя носеше само превръзки, окървавената си блуза и джинсите. Тръгна боса, заобиколи няколко шкафа и се провря под провисналите нанизи със зъби от камила и жираф, после поспря, ослуша се и надникна в дюкянчето.

Тезгяхът на Бримстоун тънеше в мрак, също и работната маса на Туига. Нямаше запалени фенери, около които да кръжат колибропеперуди. Исса и Ясри бяха в кухнята, навсякъде в дюкянчето цареше полумрак, благодарение на който другата врата личеше още по ясно, очертана от тънка ивица светлина, която се процеждаше от отсрещната страна.

За първи път в живота си Кару я виждаше открехната.

Тя приближи с биещо до пръсване сърце. Постоя с ръка върху дръжката, за да успокои дишането си, после леко я дръпна, колкото да се получи тесен отвор, и надникна през него.

16.

 ПАДНАЛ

Акива откри Изил да трепери зад купчина смет на Джемаа ел-Фна, а неговата твар все още висеше прилепнала за гърба му. Около тях, в полукръг, стояха изплашени хора, които сипеха ругатни и проклятия, но щом Акива се спусна от небето сред водопад от искри, те се разбягаха във всички посоки, квичейки като наритани прасета.

Съществото протегна ръце към Акива.

– Братко мой – пропя то, – знаех, че ще дойдеш за мен.