Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 3

– Защо изобщо си буден?

– Имам нова работа – отговори той. – Тя започва отрано.

– Какво, да не провеждаш сутрешни вампирски обиколки?

– Не е това. Различно е. Нещо като... разбулване. – Сега той се хилеше. Злорадстваше. Предизвикваше я да попита каква е новата му работа.

Тя нямаше намерение да пита. Вместо това, с отлично изиграно безразличие, каза:

– Хубаво, забавлявай се тогава на новата си работа – и се отдалечи.

– Не искаш ли да разбереш каква е? – провикна се след нея Каз.

Продължаваше да се хили. Усети го по гласа му.

– Не ми пука – извика през рамо и мина през портала.

А трябваше да попита.

2.

НЕЩО КАТО РАЗБУЛВАНЕ

В понеделник, сряда и петък първият час на Кару беше рисуване по натура. Когато влезе в студиото, приятелката ѝ Зузана вече беше там и разполагаше триножниците им пред подиума, на който щеше да застане моделът. Кару смъкна папката и палтото, размота шала и оповести:

– Преследват ме.

Зузана повдигна едната си вежда в дъга. Много я биваше да извива само едната си вежда и Кару ѝ завиждаше. Нейните собствени вежди не можеха да действат самостоятелно една от друга и това съсипваше изразителността на гримасата ѝ, когато искаше да покаже недоверие или презрение.

На Зузана и двете ѝ се получаваха идеално, но този път нейното изражение беше доста по-умерено, просто хладно любопитство.

– Не ми казвай, че Кретена пак се е опитал да те стресне.

– Сега е на вампирска вълна. Ухапа ме по врата.

– Артисти! – промърмори Зузана. – Пак ти казвам, пусни му ток на тоя загубеняк. Трябва да го отучиш да се мята върху хората.

– Нямам електрошок. – Кару премълча, че няма и нужда от електрошок, можеше да се защити отлично дори без него. За тази цел получи по-специално обучение.

– Тогава си купи. Сериозно ти говоря. Лошото държание трябва да се наказва. Освен това, ще е забавно, не мислиш ли? Винаги ми се е искало да пусна ток на някого. Бззз! – Зузана наподоби конвулсии.

Кару поклати глава.

– Не, малка насилнице, не мисля, че ще е забавно. Ти си ужасна.

– Не аз съм ужасната. Каз е ужасен. Само не ми казвай, че трябва да ти го напомням. – Тя остро погледна Кару. – Нали и през ум не ти минава да му прощаваш.

– Не – заяви Кару. – Но се опитай него да убедиш в това.

Каз не можеше дори да си представи как някое момиче доброволно ще се лиши от неговите чарове. През месеците, докато бяха заедно, тя само подгря суетата му, като го гледаше с блеснали очи и му поднасяше на тепсия... всичко. А това, че тичаше сега след нея, помисли си Кару, е чисто и просто високомерие – за да си докаже, че може да има която си поиска. И че той дърпа конците.