Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 69

Бях открила, че Тоби работи в Нюйоркския университет по времето, когато учех там, но минаха много месеци, докато пътищата му се пресякоха с тези на Марго. Заместваше временно професор Годивала — в отпуск, за да се грижи за детето си. Курсът на Тоби бе „Шекспир според Фройд“. Желаещите да го посещават можеха да се запишат на списъка, оставен на дъската за съобщения. Видях как Марго стои пред дъската с молив в ръка и всеки момент ще напише името си. Името Тоби Послусни стоеше най-отгоре и в същия миг запях Песента на душите за огромна изненада на останалите ангели, смесили се с тълпата студенти пред дъската за обяви. Само миг колебание и Марго надраска името си. За щастие, Ксиао Чен се появи и бързо реши проблема ми.

— Да не смяташ да ходиш на този курс?

— Да, смятам и точно затова написах името си. А ти?

— Семинарът е в понеделник сутрин в осем и половина. А и ти мразиш Шекспир. Ела в семинара за модернизма с мен.

Марго се колебаеше.

— Ще те черпя един шот, ако кажеш „да“ — тръсна глава Ксиао, измъкна молива от пръстите на Марго и задраска името й, след което я забута към списъка с кандидати за семинара по модернизъм. Там Марго записа името си и двете тръгнаха към студентския клуб.

Докато се влачех след тях, видях как семената на тревата в пръстта на Уошингтън Скуеър Парк вече набъбват и всеки миг тънките филизи ще се устремят към слънчевата светлина навън. На отдалечена пейка седеше Тоби и пишеше. Двама хлапаци се блъснаха в Ксиао Чен и Марго и започнаха да флиртуват с тях, а аз доближих Тоби.

Сред клоните на върбата зад него седеше ангел с дълга сребриста коса и продълговато сериозно лице. Излъчваше толкова ярка светлина, че отдалеч приличаше на закътан сред клони, огрян от слънцето водопад. Приближих и познах Гая, ангелът хранител на Тоби — приживе това е била майка му. Не бях се срещала с нея, докато бях жива. Гая ме погледна и кимна, устните й помръднаха, сякаш се канеше да се усмихне. Седнах до Тоби — той местеше усърдно писалката по листа.

— Радвам се да те видя, Тоби — рекох аз.

— Аз също — промърмори той разсеяно, но миг след това вдигна смутен глава.

Скочих бързо. Младежът се огледа, почеса глава и се върна към писането. Мислите и чувствата отново го завладяха — приличаха ми на пулсираща от цветове, плътни ивици и ситни искри стена, в която се появяваха пукнатини, щом се образуваше нова връзка между набъбналите като балони идеи. Това беше моят шанс.

Трябваше да попитам.

Трябваше да знам, защото, ако той бе човекът, убил Марго, ако животът ми бе прекъснат така внезапно заради него, трябваше да измисля начин да я отдалеча колкото се може по-далеч от този мъж.

— Ти ли уби Марго, Тоби?

Той продължаваше да пише.

— Ти ли уби Марго — повторих въпроса си, този път по-високо.

Гая вдигна поглед.

Изгаряща от желание да получа отговор, извиках около него паралелен свят от картини от миналото и бъдещето му, но излязоха единствено лица на негови студенти, образът на Дървения човек, танцуващ в света на марионетките, стихотворение в зародиш.