Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 68

Отсреща се чу кратко изсумтяване.

— Марго? Ти ли си?

Тя бързо погледна часовника си. Отново не бе съобразила часовата разлика. Там, у дома, бе едва четири часа сутринта.

— Марго?

— Да, папа. Събудих ли те?

— Не, не. — Последва дрезгава кашлица и задавяне. — Няма такова нещо. Приготвях се да ставам. Струваш ми се развълнувана. Случило ли се е нещо?

Задъхана от вълнение, тя обясни набързо за какво става дума. Отсреща Греъм се развесели от избора й на думи в израза: „… за да се опитам да предотвратя възможността да се превърна в някой от филистимляните, които управляват страната ни“.

Той попита колко ще струва това. Желанието й бе изпълнено за по-малко от минута. Греъм щеше да плати таксата за университета и щеше да изплати друга малка сума за квартирата й при Боб за дванайсет месеца. Единствената му молба беше да прочете следващия му роман и да му каже какво мисли. Тя прие, естествено.

Следях отблизо събитията, които се случваха в Мидтаун Уест, кварталът, в който се движеше Марго, и предпазливо насочвах вниманието й към апокалиптичните гледки на запуснати сгради и улици, които да сравни с Таймс Скуеър. Стараех се да й внуша да избягва гангстерските войни и полицейските акции и да мисли по-скоро за невероятно ниските цени. С парите на Греъм, които постъпиха в банковата й сметка, можеше да се купи парцел от 5000 квадратни метра. Банката щеше да й отпусне заем, с който можеше да построи скромен хотел. Прокарах идеята в сънищата й, добавих и образи на просторни хотелски стаи с колосани чаршафи, розови божури във вазите до леглата, открита камина във фоайето… Чувствах се като режисьор на филм, макар да не използвах камера, а само въображението и дланта си, с която обгръщах челото на Марго. След такъв сън тя се събуждаше с мечтата за по-меко легло, за горещ душ и обслужване по стаите. Идеята за хотела обаче не успя да проработи. Университетът се оказа по-силна примамка. Тя бе достатъчно заразена от академичната атмосфера още от дома.

Ето защо топурках след нея като измъчена стара коза през Уошингтън Скуеър Парк към университета, по стълбите на старата викторианска сграда с пробит покрив и внимателно наблюдавах как се настани в една от стаите с високи тавани и черна дъска, подпряна на мраморната полица над камината. Останалите студенти — някъде около петнайсетина — бяха тихи, стегнати, готови всеки миг да избълват мнението си за постструктурализма, стига само професорът да влезе. Китайка с остригана до голо глава на име Ксиао Чен, за която се говореше, че е богата наследница, с кожено яке на моторист, обсипано с капси и високи ботуши, над които бе нахлузила калци с нишки от златиста коприна, погледна Марго и се усмихна. Огледах Ксиао Чен от горе до долу и веднага си представих шотове текила и гангстер, проснат полумъртъв в тясна уличка. Спомних си. Това беше момичето, което ме въведе в изкуството на кражбите.

Докато дърветата се покриваха с червени листа, след това побеляха от сняг, после клоните им щръкнаха голи като ръжени, Марго и Ксиао Чен изчетоха стотици страници, а аз наблюдавах изтерзана как малко по малко се създава една нова пустош в Мидтаун Уест, която след време можеше да донесе несметно състояние на предвидлив купувач.