Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 135

Мина още една година. Тео прекарваше по-малко време в болницата и по-дълго в сутерена на най-добрия си приятел, наливайки се с уиски, после дишаше лепило или пушеше трева. Марго ходеше напред-назад из апартамента си в Сидни, без да знае точно какво да направи. Струваше й се, че до вчера той е бил бебе, когато потребностите му се свеждаха само до храна и спане. А сега нуждите му бяха като възел, който тя не можеше нито да разплете, нито да върже.

Кит се приближи до нея, докато тя седеше на балкона, и й наля първия джин с тоник от дълго време насам. Аз кимнах на Адони, ангелът хранител на Кит и негов далечен прадядо, който беше много затворен.

Внимателно наблюдавах Кит. Беше останал с Марго много по-дълго от очакваното. Да, бях успяла да променя нещата, но бях ли щастлива от промените? Не съвсем. В моя вариант Кит и аз бяхме любовници от няколко месеца, когато установихме, че предпочитаме деловите отношения, и живеехме отделно. Този вариант би улеснил повторното събиране на Марго и Тоби. Но сега, като гледах как Марго излива оплакванията си пред Кит, как той я слуша и кима където трябва, започнах да се съмнявам. Може би тя трябва да остане с Кит. Може пък това да е добро за нея.

— Какво мога да направя? — попита той накрая, притискайки малката й бледа ръка между дланите си.

— Не знам как да се справя с това — измъкна тя ръката си. — Тео прави точно това, което правех и аз. Би било истинско лицемерие да настоявам да не постъпва така.

— Не, не си права — възрази Кит. — Ти си негова майка. Фактът, че си вършила тези неща, ти дава още повече основания да му сриташ задника.

Тя загриза нокътя си.

— Май ще трябва да ида там…

— Доведи го тук — след кратък размисъл предложи Кит и се отдръпна назад на стола си. — Нека се запозная с него най-сетне.

Измина цяла минута. Тя размишляваше. Беше ли готова за това?

Не след дълго Тео беше посрещнат на летището в Сидни от висок абориген с изпъстрени със сребро тънки плитчици и с белези по лицето, който се представи като Кит.

Можете да се сетите каква беше реакцията на Тео, който виждаше абориген за пръв път.

Кит поведе Тео към очукания си джип на паркинга и го покани вътре.

— Къде отиваме? — прозя се Тео, хвърляйки раницата си на мястото до себе си.

— Облегни се и стой спокойно, младежо — опитваше се да надвика рева на мотора Кит. — Почини си. Скоро ще стигнем.

Пътуваха с часове. Свит върху раницата си, Тео заспа на задната седалка. Когато се събуди, бяха в някакъв затънтен край, под трептящото от съзвездия небе, заобиколени от песента на щурци. Джипът на Кит беше паркиран под някакво дърво. Тео се огледа, забравил за миг, че се намира в Австралия, и се запита къде е майка му.

Кит се показа. Но вече не носеше полото и свободните памучни панталони. Беше гол до кръста, около който бе запасал парче червен плат, а лицето и широкият му торс бяха нашарени с плътни бели кръгове. Дясната му ръка държеше дълъг прът.

Тео замалко да припадне, като го видя.

Кит му подаде ръка.

— Ела — каза той. — Скачай навън. Докато си с мен, ще станеш истински абориген.