Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 136

Тео се дръпна назад, по-далеч от протегнатата към него длан.

— Колко време ще отнеме това?

— Колко е дълго парче канап?

След три седмици Тео отлетя към дома. С изключение на времето, прекарано при Марго, нощем спеше под открито небе, като от време на време се събуждаше и откриваше промушваща се покрай възглавницата му змия, а един приглушен глас от сенките го наставляваше как да я прободе и одере. Дните минаваха в палене на огън от парчета сухо дърво или в правене на смес от глина и вода, която той после мажеше по голата си кожа или на обратната страна на голям черен лист.

— За какво мечтаеш? — отново и отново питаше Кит.

Тео тръсваше глава и казваше нещо като:

— Искам да вляза в отбора на „Никс“.

Или:

— Искам мотоциклет за Коледа.

А Кит поклащаше глава и рисуваше акула или пеликан.

— За какво мечтаеш? — питаше той отново, докато един ден Тео му взе пръчката и нарисува един крокодил.

— Това е мечтата ми.

Кит кимна и посочи рисунката.

— Крокодилът убива плячката си, като я издърпва под водата и я държи така, докато се удави. Лишава живото същество от неговото основно средство за оцеляване. — Той насочи пръчката към Тео. — Не се отказвай толкова лесно от оцеляването си. А сега — добави той, тръгвайки — ние приключихме.

Тео погледна рисунките си, белите знаци по загорялата си кожа, червената кал, упорито набита под ноктите. Мислеше за крокодила. Неизтребим. Оръжие от най-чист вид. Той искаше да стане точно такъв.

И до известна степен успя. Когато се върна в Ню Йорк, той бетонира забежките си от миналото с всякакъв вид дрога, до която можеше да се добере, с всяко сбиване, в което му се удаваше случай да участва. А когато Марго си идваше за Коледа, тя му разказваше още нещо за сиропиталището и всяка година го молеше да й каже за изправителния център. И всеки път, щом попиташе, той излизаше.

Точно тогава в живота на Марго настъпи промяна, която аз насърчих — тя се обади на Тоби и го помоли да стане клиент на нейната литературна агенция. Той каза „да“. „Фантастична идея! — възкликнах аз. — Защо аз не я предложих? Толкова е близо до ума!“ И започнах да мечтая двамата да се съберат пак, защото втория път нещата са винаги по-добри, с много повече любов и много по-малко вреден егоизъм; колко щастлив би бил Тео, колко щастливи бихме били всички може би на небето…

Тъкмо Марго остави слушалката на мястото й, в коридора се чу шум от стъпки.

На вратата се появи фигура.

— Кит?

Той пристъпи напред с широката си усмивка, с ръце, мушнати дълбоко в джобовете.

— Не трябваше ли да бъдеш в Малайзия?

Той сви рамене.

— Мразя да давам интервюта.

Тя обви ръце около врата му и го целуна по лицето. Той я грабна и я отнесе с викове и смях на балкона.

— Марго, моя любов. Ожени се за мен.

Следях с туптящо сърце как Марго отмести погледа си от него към океана долу. Вълните блъскаха чела в ширещите се по плажа палми.

И после го видях.

Тя вдигна очи към Кит и се усмихна, докато аурата й беше в същия нюанс на златното, като тази на Тоби, а в момента се изливаше навън като пълноводна река, която отнасяше сърцето й през Тихия океан и чак до Тоби.