Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 122

— Вероятно. Във всеки случай можеш да идваш когато искаш, и да стоиш колкото пожелаеш.

Точно така беше. От много време обмислях да отида да живея другаде. Но колкото и много да държах на топлия климат по бреговете на Сидни, защото вярвах, че ще е подходящ за душевното ми равновесие, никак не ми се искаше да изоставя Тео. Не беше честно да го поставям в позиция да избира между Тоби и мен. Това беше жестоко и безразсъдно егоистично от моя страна — да искам да се местя не в друга част на града, не и в друг щат дори, а на друг континент.

И въпреки всичко, след серията от събития, които едва не ме убиха, това бе моят спасителен пояс.

Марго започна трансформацията си с драстично подстригване — остави само няколко пръста коса с тук-там по-дълги краища. Добави и бронзов фон дьо тен. Осребри чека на Хюго, накупи си дрехи за всякакви случаи от „Сакс“ и си записа час при козметичен хирург. Искаше да си направи блефаропластика или, по-образно казано, премахване на тъгата около очите. Махни и торбичките, посъветвах я аз. Но тъгата бе дълбоко загнездена в душата й.

Реши да задържи още месец-два апартамента, за всеки случай. Можеше и да не й хареса. Казах й, че това е излишно, но откакто се бе прибрала от „Ривърстоун“ тя не реагираше по никакъв начин на присъствието и думите ми. Изпях дори веднъж Песента на душите, за да проверя дали е останало нещо от връзката помежду ни, но тя дори не трепна, не седна и не се огледа, не даде никакъв знак, че е доловила присъствието ми. Ако не бях напълно сигурна в противното, щях да реша, че това е съвършено друг човек.

Нан се появи вечерта, преди Марго да отлети за Сидни. Седях със скръстени крака на покрива на жилищния блок и съзерцавах невероятното, обсипано със звезди нощно небе над мен. Имах чувството, че съм напълно изолирана от всичко и от всеки — от Бога, от семейството, от собственото си аз. Изправих се и приближих ръба. Колкото и драматично да изглежда това, трудно може да се нарече порив към самоубийство. Исках да разбера дали съм се изолирала от всичко, дали сделката ми с Грогор е променила правилата. Прекрачих и полетях — секунда-две и — нищо. Висях като гмуркач в плувен басейн. За пръв път от много време насам се почувствах по-уверена.

Нан слушаше оплакванията ми спокойно, както винаги. Най-сетне свърших и тя поиска да се огледам. Онова, което допреди миг беше мрак, сега бе красив пейзаж от ярки звезди по небесния купол, с безкрайна редица архангели. Всеки от тях излъчваше по близо три метра рубинена светлина, а лицата им — те бяха човешки — изразяваха решителност и целеустременост. Пламъци с различен интензитет и плътност и ярки като комети заобикаляха телата им. Някои носеха мечове и щитове, други — лъкове и стрели. Погледите на всички бяха насочени към мен.

Нан не бе казала нищо по време на опита ми за сближаване с Тео, Тоби и Марго. Зададох й обичайния си въпрос: Какво се очаква да направя, но тя само погледна към облака, който подобно на черна овца се движеше по звездното небе.