Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 121

На следващата сутрин пристигна писмо от Хюго Бенет, в което той благодареше на Марго за чудесната й редакторска работа върху дневниците на Роуз Уъркман. Човекът беше приложил и чек.

Сумата бе двайсет и пет хиляди долара.

Наблюдавах я как се щура насам-натам из апартамента и добре си спомням празнината, която се възцари в душата ми, когато изключих алкохола от живота си — все едно си отстранил голям камък от входа на пещера. Погледна се в огледалото. Имам нужда от постригване, мина й през ума. Прокара пръсти по лицето си — там имаше само тъга и бръчки.

Тръгна с бавни предпазливи стъпки към стаята на Тео, все едно бе акробат, който се движи по опънато въже и внимава да не падне. В края на престоя й в клиниката всички я аплодираха, връчиха й прекрасен букет от лилии и орхидеи и сякаш бе миропомазана. Обявиха я за чиста. Дори направиха обща снимка с останалите обитатели на входа на „Ривърстоун“, недалеч от фигурата на Буда и щъркелите, която тя подпря на часовника върху полицата над камината за вдъхновение: Чиста си вече. Не го забравяй. Това им е лошото на такива възстановителни центрове, изчегъртват те така, че се чувстваш неестествено — толкова си бял и лишен от каквото и да било усещане на нормално човешко същество. Поне аз се чувствах така. Искаше ми се да има някой, който да ми покаже как да живея отново като обикновен човек. Как да прекарвам дните без опората на бутилката и питието.

Свит на кълбо в леглото си, Тео се правеше, че спи. Думите на Тоби, които бе дочул, се въртяха в главата му и той се опитваше да ги намести в съзнанието си. Джеймс седеше на ръба на леглото и напразно се опитваше да го разсее с най-различни образи, които да стимулират въображението му. Момчето забеляза, че Марго стои на прага, и седна бавно в леглото.

— Какво ще кажеш да отидем да живеем някъде другаде? — попита тя колкото се може по-небрежно, все едно знаеше какво говори и добре го бе обмислила.

— Къде например?

Тя само сви рамене.

— Например в Ню Джърси ли?

Марго се засмя.

— Тогава в Лас Вегас?

Тя отиде до картата на стената над бюрото му.

— Там се оженихме с баща ти.

— Да заминем за там тогава.

— Какво ще кажеш за Австралия? — попита тя с поглед към картата.

— Това не е ли на милиони километри от тук? — попита момчето след кратък размисъл.

— Някъде около десет хиляди.

— И дума да не става.

— Защо? Там има кенгуру.

Тео въздъхна и пусна крака от леглото.

— Наистина ли искаш да се местиш в Австралия? Или това е само още един начин да си отмъстиш на татко?

— Ще дойдеш ли с мен?

Тео гледаше съсредоточено върховете на пръстите си и бърчеше чело. За кой ли път се чувстваше разкъсван. Кажи му, че няма нищо лошо да каже „не“, обърнах се аз към Джеймс. Ще може да остане с Тоби. Джеймс кимна и повтори думите ми.

Мина доста време, преди момчето да вдигне очи.

— Мамо, ще може ли да ти идвам на гости в Австралия?

Това бе неговият отговор.

— Разбира се — усмихна се Марго.

— През лятото например.

— Да. Само че там е зима, когато тук е лято.

— А ще може ли да си взема кенгуру за домашен любимец?